Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Тя пое дълбоко въздух и се зачуди дали има по света друга жена, която да е слушала да й рецитират Шели с такъв убийствен поглед.

— Извинявай. Какво казваше?

Той се размърда.

— Добре. «Когато се събудя и видя зората, по теб въздишам аз; щом слънцето препусне високо и изпие росата…» О, по дяволите. — Той отново зарови пръсти в косата си и опита да се съсредоточи. — Сетих се. «И горещото пладне се отпусне тежко върху цветя и гори, а морния ден вдига тост, заседял се като неканен и нечакан гост, по теб въздишам аз.» — Мъжът въздъхна с облекчение. — Само това успях да науча. И ми отне повече от седмица да го запомня. Ако споменеш пред някого…

— Не бих и помислила. — Трогната до дъното на душата си, тя притисна длан към бузата му. — Толкова мило от твоя страна.

— Подхожда на това, което изпитвам към теб. — И ето че най-после всичко бе свършило, слава Богу не беше чак толкова ужасно, колкото се опасяваше. — Мисля за теб, Рийгън, по цял ден. Всеки ден. Така че ако искаш поезия…

— Не. — Тя бързо поклати глава и притисна буза към рамото му. — Не, нямам нужда от поезия, Рейф.

— Не си дадох труд да направя връзката ни романтична. — А сега, като видя как очите й се разнежиха замечтано, си даде сметка, че трябваше да го стори. — А сега ти поднасям изкуствен букет и чужди думи.

Тя заплака, но това бяха хубави сълзи, успокояващи.

— Цветята ми харесват, харесаха ми и думите. Но нямам нужда от тях. Не искам да се променяш заради мен, Рейф. Не искам да променяш нищо в себе си. Казах, че ще те приема такъв, какъвто си и говоря напълно искрено.

— Аз те харесвам такава, каквато си, Рийгън, спретната и чиста. Не че не ми хареса начина, по който изпълваше онази кожена пола.

— Сигурна съм, че пак мога да я взема на заем от Ед.

— Ед? — Той извъртя очи и се засмя. — Нищо чудно, че беше така плътно прилепнала. — Почувства горещите капки по врата си. — Недей, мила. Моля те, недей.

— Всъщност аз не плача. Просто съм трогната, че си научил наизуст Шели заради мен. Че те е било грижа дотолкова, че да го направиш. — Тя го прегърна силно, преди да се облегне назад. — Предполагам, и двамата спечелихме облога, или го загубихме, зависи от гледната точка. — Тя избърса сълзите с ръка. — Разбира се, ти не загуби пред свидетели.

— Ако мислиш, че ще предумаш да изнеса този малък рецитал в кръчмата, наистина си луда. Никога няма да изляза жив.

Тя пое дълбоко въздух.

— Мисля, че и двамата трябва да се придържаме към това, което сме. Аз наистина те харесвам такъв, какъвто си, Рейф. И се нуждая от теб повече, отколкото можеш да си представиш. Имах нужда от теб, когато Джо влезе в магазина име изплаши. Просто не исках да го знаеш. Боях се да ти покажа колко много разчитам на теб.

Той вдигна ръката й, притисна устни към нея и усети как зарастват десетки рани.

— Не е трябвало да се боиш.

— Разбрах го сама. Обичам сама да проумявам нещата.

— На мен ли го казваш. — Той се усмихна и вече не се чувстваше глупаво, задето е коленичил. — Харесва ми начина, по който сама проумяваш нещата. Начина, по който се владееш, Рийгън. Дори когато ме вбесява, стилът ти ми харесва.

— И аз харесвам твоя. — Тя се наведе и го целуна леко. — Ще потърся нещо, в което да сложа букета.

Той се пресегна зад себе си и вдигна вазата, която бе захвърлила.

— Какво ще кажеш за това?

— Ще свърши работа. — Тя пое вазата и стана да подреди букета. — Не мога да повярвам, че наистина я хвърлих.

— Беше доста паметна вечер. Досега. Тя го погледна и се усмихна.

— Наистина. Искаш ли да останеш и да видиш какво ще последва?

— Ето ни пак на същата вълна. Знаеш ли, Рийгън, мисля, че имаме много повече общи интереси, отколкото предполагаме. Ти играеш добре билярд, аз обичам антиките. — Той стана, размърда се неспокойно, нервно вдигна една порцеланова котка, сетне отново я остави на мястото й. — Така че искаш ли да се омъжиш?

Тя пъхна клонче люляк във вазата.

— Хммм… Доколкото си спомням, вече ме пита за това. И после се разколеба, защото не обичам да гледам бейзбол.

— Говоря сериозно.

Тя рязко се завъртя към него, отмалялата й ръка се удари в масата.

— Моля?!

— Виж какво, не се познаваме отдавна. — Той пристъпи към нея и застина. Младата жена се взираше в него, сякаш си бе загубил ума. Сигурен бе, че е така. — Но между нас става нещо. Зная, казахме си, че ще бъде само секс, но току-що установихме, че се харесваме.

— Рейф, не мога…

— Остави ме да довърша. — Гласът му вече не бе спокоен, отново се долавяха гневни нотки. — Известно ми е, че искаш да претеглиш нещата и да премислиш. Но можеш поне за минутка да погледнеш нещата от моята гледна точка. За мен връзката ни не е само секс и никога не е била. Влюбен съм в теб.