Нора Робъртс: Завръщането на Рейф

— Промених решението си. — Говореше задъхано не от превземка, а поради необходимост. Едва дишаше заради тясната блуза и кожената пола. — Изведнъж… почувствах прилив на енергия. — Бавно приближи до масата, като потисна порива да подръпне полата си. — Кой иска да играе?

Петима мъже блъснаха столовете си и се изправиха. Рейф се озъби като подивяло куче, защитаващо кокала си. Петимата решиха, че нямат настроение за игра все пак.

— Това е шега, нали?

Рийгън пое щеката, която Джаред й подаде, усмихна се и прокара пръсти от върха до дръжката. Някой изстена.

— Просто почувствах, че съм готова за действие, това е всичко.

Събрала увереност, тя подаде бутилката бира на Джаред. Това поне знаеше как да направи. Разкрачи се леко и се наведе върху масата. Кожената пола се изпъна.

Рейф заби лакът в корема на Шейн.

— Ако не отместиш поглед, ще ослепееш за цяла седмица.

— Господи, Рейф. — Шейн пъхна ръце в джобовете си и се подготви да наблюдава шоуто. — Къде би трябвало да гледам?

Тя удари чисто, дори успя да вкара топката в джоба. Следвайки правилата, които Ед й бе обяснила, Рийгън заобиколи масата. Наложи се да спре и да се усмихне, тъй като Девин бе застанал на пътя й.

— Пречиш ми да стигна до масата, шерифе.

— О! Да, така е. Извинявай. — Когато Рийгън отново се подпря на ръба, той срещна погледа на Джаред. Двамата се ухилиха един на друг, като две момчета при вида на чисто нов блестящ мотоциклет.

Тя успя да вкара нова топка. Това й вдъхна смелост да опита сложен удар. Бедрата й се залюляха, когато зае позиция. Зад нея Джаред пъхна ръка под ризата си и наподоби разтуптяно сърце.

— Помисли си го пак и ще ти разкъсам дробовете — процеди Рейф.

Топката мина далече от джоба и Рийгън нацупи яркочервените си устни.

— Пропуснах. — Тя се изправи и се обърна към Рейф, тежките й ресници запърхаха. — Твой ред е. — Отпусна тежестта си на единия крак и плъзна ръка по гърдите му. — Искаш ли… да сложа тебешир на щеката ти?

Помещението избухна от викове и подсвирквания. Някой подхвърли забележка, която накара Рейф да изръмжи.

— Достатъчно.

Той грабна щеката й, хвърли я на Девин, сетне хвана младата жена за ръка и я повлече към вратата.

— Не сме довършили играта — възрази тя и забърза на тънките си токчета, за да не изостане.

Мъжът дръпна якето си от закачалката до вратата и я загърна в него.

— Облечи го, преди да се е наложило да убия някого. — Тя все още се бореше с дрехата, когато Рейф я изтика през вратата.

Девин изпусна дълга одобрителна въздишка.

— Мъртъв е.

— Да. — Шейн притисна ръка към стомаха си. — Забеляза ли…

Джаред го тупна с щеката вместо Рейф.

— С колата съм — подхвърли Рийгън, когато мъжът я повлече със себе си.

Той отвори вратата на своята кола.

— Влизай. Веднага.

— Мога да те последвам с моята кола.

— Веднага.

— Добре. — Не беше лесно да се настани в колата. Кожената пола се набра нагоре, когато младата жена грациозно и достойнство се отпусна върху седалката. Рейф изскърца със зъби. — Къде отиваме?

— Ще те откарам у вас. — Той затръшна вратата й, заобиколи и така блъсна своята врата, че колата се разтресе. — И ако имаш ум в главата, няма да говориш.

Имаше ум в главата. Когато спирачките изсвириха пред къщата, Рийгън не помръдна от мястото си. Бе невъзможно да се измъкне от малката спортна кола без чужда помощ.

Рейф й подаде ръка, макар че едва ли някой би нарекъл рязкото дръпване жест на джентълмен.

— Ключовете — изсъска мъжът, сетне ги издърпа от ръката й и сам отвори вратата.

Тя сърдито влезе пред него.

— Предполагам, ще влезеш, така че…

Озова се притисната с гръб към вратата, устните му жадно се впиха в нейните. С токчетата бе висока колкото него и пламналото й тяло, притиснато към неговото, замъгли напълно мозъка му. Устните и ръцете му бяха груби, властни. Бе в състояние да мисли само за това, че иска да я направя своя.

Дишането му бе накъсано, когато рязко се отдръпна. Проклет да беше, ако й позволеше да му въздейства отново по същия начин, да го превърне в жертва на собствените си нужди.

Той дръпна якето от раменете й и го захвърли.

— Махни тези дрехи.

Нещо в нея се пречупи. Тя сведе мигли и посегна към ципа на полата.

— Не, нямах предвид… Господи. — Ако свалеше тази пола пред него, беше загубен. Объркването, което се четеше в очите й, го накара да снижи глас. — Исках да кажа, че ще ти бъда благодарен, ако се преоблечеш в нещо друго. Моля те.