Джо Абъркромби - Гласът на острието

Небесата не бяха спрели да го заливат с вода в продължение на седмици, но сега, когато имаше нужда от дъжд, нито капка.

Малакус Кай отново се бе обърнал назад към тях с ококорени очи, пълни с тревога.

— Няма ли да е по-добре, ако вървим по-бързо? — попита той.

— Сигурно — каза Логън и потупа врата на коня си, — но това ще измори конете, а по-късно може да ни се наложи да разчитаме на всичката скорост, на която са способни. Можем да се крием денем и да пътуваме нощем, но така рискуваме да се изгубим. Така сме най-добре. Вървим бавно и се надяваме да останем незабелязани. — Той смръщено погледна върха на един хълм. — Да се надяваме, че вече не сме били забелязани.

— Хм — каза Баяз, — тогава, мисля, сега е най-подходящият момент да ти кажа. Тази вещица, Кориб, не е и наполовина толкова безобидна, колкото се преструвах, че е.

— Така ли? — На Логън му прималя.

— Да. Въпреки всичката боя, златни накити и брътвежи за далечния Север, тя си разбира от работата. Дългото око, така го наричат. Стар номер, но доста ефикасен. Тя ни наблюдава.

— Знае къде сме?

— Знае кога сме тръгнали най-вероятно, а също накъде сме поели.

— Това в никакъв случай не ни увеличава шансовете.

— Бих казал, да.

— Мамка му. — Логън долови движение сред дърветата отляво и моментално сграбчи дръжката на меча си. Няколко птици изхвърчаха от клоните. Зачака със свит на топка стомах. Нищо. Ръката му пусна оръжието. — Трябваше да ги убием, когато имахме тази възможност. И тримата.

— Но не го направихме, това е положението. — Баяз погледна към Логън. — Ако ни хванат, какъв е планът ти?

— Бягаме и се молим конете ни да се окажат по-бързи от техните.

— Ами това? — попита Баяз.

Пронизващият вятър духаше силно в падината, невъзпиран от дърветата наоколо, и караше пламъците на огъня да подскачат и танцуват. Малакус Кай се сви и се загърна в одеялото си. Гледаше втренчено късото стъбълце, което му показваше Баяз, и челото му се сбръчка от напрежение.

— Ъм… — Това беше петото поред растение и злощастният чирак не бе отгатнал ни едно. — Това… не е ли… Илит?

— Илит? — повтори Баяз. Лицето му с нищо не показа дали това беше верният отговор, или не. По отношение на чирака си беше по-безмилостен и от Бетод.

— Мисля?

— Не позна. — Чиракът затвори очи и въздъхна, за пети път тази вечер. На Логън му дожаля за него, истински, но нищо не можеше да направи. — Allium ursinum , или казано просто, див чесън.

— Да, да, разбира се, Ursinum , беше ми на върха на езика през цялото време.

— След като името на растението през цялото време е било на върха на езика ти, значи и употребата му не е далеч.

Чиракът замижа и погледна към нощното небе, сякаш разчиташе отговорът да е написан сред звездите.

— Не беше ли за… болки в ставите?

— Определено не е. Боя се, че болните ти стави ще продължат да те мъчат. — Баяз бавно завъртя стъбълцето между пръстите си. Allium ursinum няма никакво приложение, не и което да ми е известно. Това е просто растение. — Магьосникът го захвърли в храстите.

— Просто растение — повтори Кай, като не спираше да клати глава. Логън въздъхна и затърка уморените си очи.

— Съжалявам, Деветопръсти господарю, не ви отегчаваме, нали?

— Какъв е смисълът? — попита Логън и вдигна отчаяно ръце. — Кой го е грижа за някакво растение, от което няма никаква полза?

— Има логика — усмихна се Баяз. — Да чуем, Малакус, какъв е смисълът?

— Ако човек иска да промени света около себе си, първо трябва да го опознае. — Чиракът избълва думите с такава скорост, все едно ги бе наизустил, толкова голямо бе облекчението му най-накрая да му зададат въпрос, на който знае отговора. — Ковачът трябва да вникне в същността на метала, дърводелецът, в тази на дървото. В противен случай работата им ще бъде в най-добрия случай посредствена. Необработената магия е дива и опасна, защото идва от Другата страна, а това да черпиш от подземния свят крие множество рискове. Магусите укротяват магията чрез познание и така създават Върховното изкуство, но подобно на ковача и дърводелеца, те трябва да се опитват да променят само онова, което познават. Трупайки знания, един магус трупа и мощ. Поради това той трябва да се стреми към цялостно познание за околния свят. Дървото е толкова силно, колкото силни са корените му, а познанието е коренът на силата.

— Не ми казвай — Ювенс, „Принципи на изкуството“? — попита Логън.

— Уводните редове — каза Баяз.

— Извинявай, че ще го кажа, но аз съм на този свят повече от трийсет години и не мога да кажа, че разбирам и дори едно нещо, което става в този свят. А да опознаеш света изцяло? Да разбереш всичко? Сериозна задача.