Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Виждам една добра позиция за битка, при условие че стигнеш първи до нея.

— Така ли? Слушам те.

Логън посочи към надипления връх на един хълм.

— Група стрелци горе на склона няма да се забелязват от пътя. Повечето си пехотинци можеш да скриеш зад онези скали там. Няколко човека с ризници отляво на склоновете — колкото да повлекат след себе си врага нагоре по стръмното.

Посочи към трънливия храсталак в подножието на хълмовете.

— Изчакваш ги малко да напреднат и като започнат да се борят с прещипа, пускаш стрелците. Когато стрелите завалят отгоре ти, никак не е приятно. Летят по-бързо и по-надалеч, а и се забиват по-надълбоко. Това ще им разбие строя. Докато стигнат до скалите, ще са капнали от умора и недотам склонни да изпълняват заповеди. Тогава идва моментът за атака. Няколко пешаци изскачат иззад скалите и нападат надолу със свежи сили и надъхани за битка, крещят като обезумели. Това със сигурност ще съкруши врага.

Логън присви очи. Имаше спомени от усещането и от двете страни на подобна засада. И в двата случая тези спомени не бяха приятни.

— Ако все пак решат да не се отказват, няколко конници иззад дърветата ей там ще ги довършат. Няколко именити воини, калени в битките ветерани, които ти изскачат, откъдето въобще не си ги очаквал, това е истински ужас. Ще ги обърне в бягство. Но както ще са изморени, няма да стигнат далеч. Това означава пленници, а те са равносилни на откуп. Ако ли не, тогава на мъртви врагове на приемлива цена. Виждам клане и битка, достойна да бъде възпята, зависи откъде ще го погледнеш. Ето това виждам аз.

Баяз се усмихна, като поклащаше глава в синхрон с бавната походка на коня му.

— Мисля, че Столикус беше казал, че теренът или става пръв приятел на генерала, или се превръща в най-големия му враг.

— Не съм чувал за този Столикус, но е прав. Този терен е добър за битка, стига да си първият пристигнал. Номерът е винаги да стигаш пръв.

— Именно. Нямаме армия обаче.

— Тези дървета ще скрият шепа конници прекрасно, но да не са много. — Логън погледна магьосника, който яздеше до него, отпуснат върху седлото като човек, излязъл на приятна разходка сред природата. — Не мисля, че Бетод щеше да се вслуша в съвета ти, а аз отдавна имам неуредени сметки с него. Успя да го жегнеш там, където най-много го боли — по гордостта му. Сега ще търси отмъщение. Ще жадува мъст.

— А, да, търсенето на мъст, това най-любимо занимание на северняците. Никога не ще излезе от мода.

Логън огледа с хладен поглед скалите, дърветата, гънките по склоновете от двете страни на долината, стотиците места, където да се скриеш.

— Из тези хълмове ще бродят хора, ще ни търсят. Малки групи от умели, калени в битките воини, добре въоръжени и на бойни коне. И ще познават терена. Сега, след като Бетод срази всичките си врагове тук, вече не остана кътче от Севера, където да не може да ни открие. Може би в момента ни дебнат оттам — той посочи няколко скали край пътя — или сред онези дървета, или зад онези. — Малакус Кай, който яздеше отпред и водеше до себе си товарния кон, се обърна назад с тревожен поглед. — Може да са навсякъде.

— Това плаши ли те?

— Всичко ме плаши, което е добре. Страхът е приятел на преследвания, той ме опази толкова дълго. Само мъртвите са истински безстрашни, а аз не горя от желание да се присъединя към тях. Бетод ще изпрати хора и в библиотеката.

— О, да, да ми изгорят книгите и така нататък.

— А теб това плаши ли те?

— Не особено. Камъните отстрани на пътя носят словото на Ювенс, а на него не можеш да се противопоставиш лесно, дори в днешно време. Никой със зла умисъл не може да ги приближи. Представям си как хората на Бетод ще обикалят в дъжда около езерото, докато не им свърши храната, като през цялото време ще се питат как така не могат да открият нещо толкова голямо като една цяла библиотека. Така че, не, не се притеснявам — каза усмихнато магьосникът и почеса брадата си. — Аз по-скоро ще се съсредоточа върху настоящите ни неприятности. Какво, според теб, ще стане, ако ни хванат?

— Бетод ще ни убие, при това по най-ужасния начин, който успее да измисли. Освен ако не реши да бъде милостив и не ни пусне с предупреждение.

— Това не ми звучи много вероятно.

— И аз така си мислех. Най-голям шанс ще имаме, ако тръгнем към Уайтфол, после да прекосим реката към Англанд, като ще трябва непрекъснато да разчитаме на късмет, да не ни забележат. — Логън не обичаше да се осланя на късмет, сякаш самата дума остави кисел вкус в устата му. Той вдигна очи към облачното небе. — Малко лошо време може добре да ни дойде. Един силен порой ще ни скрие отлично.