Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Непосилна, бих казал — засмя се магьосникът. — Един живот не стига, за да опознаеш изцяло и да вникнеш напълно в същността на едно стръкче трева, а освен това светът непрекъснато се променя. Ето защо, ние специализираме.

— Е, ти какво си избрал?

— Огън — каза Баяз, усмихнат и загледан в пламъците, чиито светлини танцуваха по голото му теме. — Огън, и сила, и воля. Но дори в моята област, и след дълги години обучение, аз си оставам ученик. Колкото повече научаваш, толкова повече осъзнаваш колко малко знаеш. Но самата борба за знания си заслужава. Все пак познанието е коренът на силата.

— Значи с достатъчно знания, вие, магусите можете всичко?

Баяз сбърчи чело.

— Има ограничения, има и правила.

— Като Първия закон? — Учител и ученик едновременно вдигнаха очи към Логън. — Забранено е да говориш с дяволите, прав ли съм?

Кай зяпна от учудване, очевидно не помнеше трескавите си брътвежи. Баяз леко присви очи и в тях се появи нотка на подозрение.

— Ами да, прав си — каза Първият магус. — Забранено е да се докосваш до Другата страна. Първият закон важи за всички, без изключение. А също и Вторият.

— Който гласи?

— Забранено е да ядеш човешка плът.

Логън се ококори.

— Със странни неща се занимавате вие, магьосниците.

— Не е за вярване — усмихна се Баяз. После се обърна към чирака си с разкривен кафяв корен в ръка. — А сега, господарю Кай, дали ще бъдеш така добър да назовеш това?

Логън едва сдържа усмивката си. Знаеше отговора на този въпрос.

— Хайде, давай, господарю Кай, нямаме цяла нощ на разположение.

Логън не издържаше повече да гледа страданието на чирака. Наведе се към него и се престори, че разбърква огъня с пръчка. Покашля се, за да прикрие думите.

— Гарванов крак — прошепна насред кашлянето.

Баяз седеше достатъчно далеч, а и дърветата шумяха от вятъра. Нямаше как магьосникът да го е чул.

Кай също добре си изигра ролята. Сбърчил чело, продължи да се взира напрегнато в корена.

— Смея да твърдя — каза той, — че това е гарванов крак.

Баяз повдигна учудено вежди.

— Ами да, точно това е. Браво, Малакус. А ще ми кажеш ли за какво се използва?

— Рани — изкашля се отново Логън, сложил ръката на устата и зареял небрежно поглед в храсталака. Може и да не разбираше от растения, но ставаше ли дума за рани, имаше огромен опит.

— Мисля, че помага за зарастването на рани — каза спокойно Кай.

— Отлично, господарю Кай. Гарванов крак е верният отговор. И да, помага при рани. Радвам се, че имаме някакъв напредък. Но, от друга страна, изборът ти на думи леко ме озадачава. Коренът е известен като гарванов крак само на север от планините. Аз със сигурност не съм те учил на това име. Чудя се, кого познаваш от тази част на света? — Баяз погледна към Логън. — Мислил ли си някога за кариера в магическото изкуство, Деветопръсти господарю? — Погледът му се върна към Кай. — Май ми се освобождава място за чирак.

— Съжалявам, господарю Баяз. — Главата на Кай клюмна.

— И така е редно. Може да измиеш съдовете, тогава. Тази задача май е по-подходяща за възможностите ти.

Кай неохотно се изхлузи от одеялото си и събра мръсните паници. После, влачейки крака, тръгна през храсталака, за да ги измие на потока. Баяз се наведе към тенджерата на огъня и сложи някакви сушени листа във врящата вода. Блещукащата светлина на пламъка огря лицето му от под брадата, докато парата обгърна голата му глава. Сега вече приличаше на магьосник.

— Какво е това? — попита Логън и се пресегна за лулата си. — Някакво заклинание? Отвара? Някое истинско проявление на Върховното изкуство?

— Чай.

— А?

— Листа от специално растение, сварени във вода. Истински деликатес в Гуркул. — Наля от отварата в една чаша. — Искаш ли да опиташ?

Логън предпазливо подуши чашата.

— Смърди на крака.

— Ти си знаеш. — Магьосникът поклати глава и се облегна назад. Обви с две ръце димящата чаша. — Но пропускаш един от най-прекрасните природни дарове. — Сръбна от напитката и премлясна доволно с уста. — Успокояващ за ума и ободряващ тялото. Малко са болежките, които една хубава чаша чай не може да пребори.

— Какво ще кажеш за секира в главата? — попита Логън и натъпка парче дървесна гъба в лулата си.

— Е, това е една от тях — с усмивка призна Баяз. — Я ми кажи, Деветопръсти господарю, откъде цялата тази омраза между теб и Бетод. Нали се би за него в толкова много битки? Защо се ненавиждате така?

Логън не отговори веднага. Продължи да пуши. Бавно издиша дима.