Джо Абъркромби - Гласът на острието

Обкръжен отвсякъде, на Хорнлак не му остана друго, освен да се оглежда стъписано, с широко ококорени от страх и изненада очи. Двамата практици приближиха, а след тях и куцащият Глокта.

— Но нали ви платих! — отчаяно извика към моряците Хорнлак.

— Плати ми за койка на кораба ми — каза капитанът. — Лоялността се плаща допълнително.

Голямата бяла длан на Фрост се стовари на рамото на търговеца и го свали на колене. Северард отиде до телохранителя, заби мръсния връх на единия си ботуш под тялото му и го претърколи. Изцъклените очи на трупа се впериха в звездното небе. От гърлото му стърчеше късата стрела от арбалета. На лунната светлина, потеклата около устата му кръв изглеждаше абсолютно черна.

— Мъртъв — изсумтя напълно ненужната си констатация Северард.

— Така става обикновено, като ти забият стрела в гърлото — каза Глокта. — Би ли почистил, ако обичаш?

— Дадено. — Северард вдигна краката на трупа и ги просна на парапета на моста. После го хвана под мишниците и с пъшкане го прехвърли над парапета. Така гладко, така чисто, така отиграно. Личи си, че не му е за първи път. Тялото падна с плясък в мръсната вода. През това време Фрост завърза здраво ръцете на Хорнлак зад гърба и му нахлузи чувал на главата. Затворникът изграчи през чувала, докато биваше вдигнат на крака. Глокта се отправи с провлачената си походка към моряците. Кракът му бе изтръпнал от дългото стоене в сянката.

— Да видим сега — каза той и извади от вътрешния си джоб една тежка кесия. Подържа я над отворената длан на капитана. — Какво се случи тази вечер?

Старият моряк се усмихна. Обруленото от ветровете лице се сбръчка като кожата на стар ботуш.

— Товарът ми се скапва, така че тръгвам с прилива още утре. Това му казах. Чакахме, чакахме, половината нощ висяхме до смърдящия канал, но, ако щеш вярвай, копелето така и не се появи.

— Много добре, тази история ще разказвам и аз в Уестпорт, ако някой пита.

— Че то така си беше, инквизиторе. Каква друга история може да има? — засегна се капитанът.

Глокта пусна кесията в ръката му и съдържанието й издрънча.

— С благодарност от Негово величество — каза той.

— Винаги съм готов да услужа на Негово величество. — Капитанът претегли в ръка кесията. После тримата моряци извърнаха жълтите си усмивки и тръгнаха към кея.

— Добре — каза Глокта, — да се залавяме за работа.

— Къде са ми дрехите? — извика Хорнлак и започна да се извива на стола.

— Извинете ме за това. Наистина, разбирам, че е неудобно, но дрехите крият разни неща. Ако оставиш дрехите на човек, оставяш му гордостта, достойнството, все неща, от които нямаме нужда тук. Никога не разпитвам облечен затворник. Помните ли Салем Рюз?

— Кого?

— Салем Рюз. Един от вашите хора, търговец на платове. Хванахме го да укрива данъци. Направи самопризнание, назова някои хора. Исках да поговоря с тях, но те всички умряха.

Очите на търговеца зашариха наоколо. Обмисля вариантите си. Чуди се какво знаем.

— Хора умират непрекъснато.

Глокта се вгледа в трупа на Ювенс зад затворника си, кървеше с ярка червена боя на стената. Хора умират непрекъснато.

— Разбира се, но не така насилствено. Смятам, че някой е искал те да умрат, поръчал е смъртта им. Смятам, че този някой сте вие.

— Нямате доказателства! Никакви доказателства! Това няма да ви се размине!

— Доказателствата не означават нищо, Хорнлак, но ще ти доставя удоволствието. Рюз е още жив. Тук при нас е, останал сам, без приятели, плямпа на поразия. Назовава всяко име на търговец, което му дойде наум, или по-скоро, което на нас ни дойде наум. — Присвити очи, но никакъв отговор от затворника. — Използвахме го да хванем Карпи.

— Карпи ли? — опита се да прозвучи небрежно търговецът.

— О, със сигурност помните името на вашия убиец. Леко пълен стириянец. Белези от акне по лицето. Псува непрекъснато. И той е тук. Разказа ни цялата история. Как сте го наели, колко сте му платили и какво сте поискали да свърши. Всичко ни разказа. — Глокта се усмихна. — Има отлична памет за убиец, много подробна.

Сега вече страхът се появи на лицето на търговеца, едва забележим, но Хорнлак бързо се окопити.

— Това е публично оскърбление на моята гилдия! — извика той, с цялото достойнство на гол и вързан за стол човек. — Моят господар Костър дан Колт няма да позволи това, а той е близък приятел с началник Калайн!

— Майната му на Калайн, той е бита карта. Освен това Колт смята, че сте на сигурно място на борда на този кораб, на път за Уестпорт, далеч, далеч от тук. Не мисля, че ще липсвате на някого в близките няколко седмици. — Лицето на търговеца застина. — Много неща могат да се случат за толкова време… ужасно много неща.