Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Ъъъ… всъщност дойдох да се видя с теб.

— Така ли?

— Да. Не е важно, може да почака. Имам работа сега. — Джизал мина покрай приятеля си и излезе в коридора.

— Какво беше това? — чу той гласа на Уест, докато излизаше навън. — Ти пияна ли си?

С всяка следваща крачка гневът на Джизал растеше и в един момент бе на път да го задуши. Чувстваше се като жертва на нападение. На груба и незаслужена атака! Задавен от ярост, той спря в коридора. Дъхът му свистеше през носа, сякаш бе бягал с часове. Юмруците го боляха от стискане. При това от жена! Жена! Най-обикновена селянка! Как смее? Загуби си времето с нея, смя се на шегите й, смяташе я за красива! Трябва да е поласкана, че въобще я забеляза!

— Проклета кучка! — изкрещя на себе си Джизал. Почти бе готов да се върне и да й го каже в лицето, но беше вече късно. Потърси с очи нещо, което да удари. Как да й го върне? Как? Тогава се сети.

Ще й докаже, че бърка.

Това ще свърши работа. Ще й докаже, че бърка, а също и на това сакато копеле Глокта. Ще видят те на какво е способен Джизал. Ще им покаже, че не е глупак, лъжец или разглезено момченце. Колкото повече обмисляше, толкова повече идеята му се проясняваше. Ще спечели проклетия Турнир, ето това ще направи! Това ще изтрие усмивките от лицата им! Тръгна с бърза крачка по коридора. Отвътре го изпълваше странно, непознато чувство.

Усещане за цел. Това ще да е. Може би още не е късно да отиде да тича.

Практик Фрост стоеше до стената, напълно неподвижен и без да издава нито звук. Едва забележим в сянката, той почти се бе слял със сградата. Повече от час не бе помръдвал нито мускул, не мигаше, дори не изглеждаше да диша, мислеше си Глокта, като не откъсваше очи от улицата отпред.

Глокта, от своя страна, се въртеше сковано, присвиваше очи, чешеше лицето си и смучеше дупките във венците си. Защо се бавят? Още малко, и сънят ще ме надвие. Ще падна в смърдящия канал и ще се удавя. Колко уместно би било. Погледна към мазните, вонящи петна по накъдрената повърхност на тихо плискащата се вода в краката му. Тялото е било открито при доковете. Подпухнало от престоя в солената вода и обезобразено… толкова обезобразено, че не може да става и дума за разпознаване…

Фрост го докосна по рамото и посочи с големия си бял пръст към улицата. Към тях бавно вървяха трима мъже. Ходеха с леко разкрачената моряшка походка на хора, свикнали да прекарват много време върху клатеща се палуба. Най-после първата част от малката ни групичка пристигна. По-добре късно, отколкото никога. Тримата моряци стигнаха до средата на моста над канала и спряха. Застанаха да чакат на не повече от двайсетина крачки от Глокта и той дочу говора им: нагъл, самодоволен, с просташкия диалект на простолюдието. Придърпа се още малко по-назад в сенките и се притисна плътно в стената.

От срещуположната страна на улицата се разнесе шум от забързани стъпки. Приближаваха двама мъже. Единият беше много висок, слаб и облечен в скъпо кожено палто, оглеждаше се нервно. Това трябва да е Гофред Хорнлак, старши член на Текстилната гилдия. Нашият човек. Придружителят му носеше препасан на хълбока си меч и изнемогваше под тежестта на голям дървен сандък, който носеше на рамо. Прислужник, телохранител или и двете. Не е важен. Когато двамата приближиха моста, Глокта усети как косъмчетата по врата му настръхват. Хорнлак размени няколко бързи думи с единия от моряците, мъж с голяма кафява брада.

— Готов? — прошепна инквизиторът на Фрост. Практикът кимна.

— Стой! — извика Глокта с всичка сила. — В името на Негово величество!

Прислужникът рязко се обърна и хвърли сандъка, който се стовари на моста с мощен трясък. Ръката му се стрелна към дръжката на меча. Откъм сенките от другата страна на улицата избръмча тетива. Прислужникът погледна учудено, изхърка и се строполи по очи. Практик Фрост пъргаво изскочи от сянката и с тежка стъпка се отправи напред.

С ококорени от ужас очи Хорнлак погледна първо към трупа на телохранителя си, после към гигантския албинос.

— Помогнете ми! — обърна се той към моряците. — Спрете го!

Този с кафявата брада се ухили.

— Не мисля — отвърна той. Другите двама моряци, без да бързат, пристъпиха уверено напред и препречиха моста. Търговецът отстъпи несигурно и понечи да тръгне към противоположната на Фрост страна на улицата. От сенките пред една врата излезе Северард с небрежно подпрян на рамо арбалет. Смениш ли арбалета с букет цветя, и ще изглежда точно като че ли отива на сватба. Никой не би предположил, че току-що е убил човек.