Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Кълна се, това е едно от най-прелестните момичета, които съм виждал. Каспа непрекъснато я превъзнася, но на живо е далеч по-красива.

— Ъхъ.

Представителите в съвета сега започваха да се разпръсват по банките, всеки към своето място. Подобно на амфитеатрална зала, представителите в Камарата на лордовете седяха на мястото на публиката, на наредени в полукръг банки, разделени от една централна пътека.

И също като в театъра, едни места бяха по-добри от други. Най-маловажните седяха високо горе, най-отзад. С намаляване на височината, растеше важността на представителите. Първият ред беше запазен за главите на най-влиятелните семейства или когото там са изпратили да ги представлява. Представителите от Юга, от Дагоска и Уестпорт, седяха отляво, в по-близката до Джизал половина на залата. В далечната дясна половина седяха тези от Севера и Запада, от Англанд и Старикланд. Средната част на залата се заемаше от старата аристокрация от Мидърланд, сърцето на Съюза. От истинските жители на Съюза, по тяхно мнение. И по мнението на Джизал, всъщност.

— Каква осанка, каква грация — превъзнасяше се Яленхорм, — и тази прекрасна светла коса, и млечнобяла кожа, и тези фантастични сини очи.

— И всичките тези пари.

— Ъъъ, да, това също — усмихна се едрият лейтенант. — Според Каспа неговият чичо е дори по-богат от баща му. Представи си само! И има само едно дете. Тя ще наследи всяка една марка от това богатство. До една! — Яленхорм едва сдържаше вълнението си. — Щастливец ще е този, който успее да я върже! Как й беше името?

— Арис — отвърна намусено Джизал.

Лордовете или техните представители вече бяха заели местата си. Посещаемостта беше слаба: повече от половината банки бяха празни. По принцип залата толкова се пълнеше. Ако Камарата на лордовете наистина беше театър, собствениците трябваше сериозно да се замислят за смяна на репертоара.

— Арис, Арис — премлясна с устни Яленхорм, все едно името оставяше сладък вкус в устата му. — Щастливец ще е този, който я получи.

— Абсолютно. Истински щастливец — отвърна Джизал.

При условие че си пада повече по парите, отколкото по общуването, помисли си той, по-скоро бих се оженил за гувернантката й, тя поне изглеждаше, че има някакъв характер.

Дворцовият шамбелан беше влязъл в залата и сега вървеше бавно към централния подиум, където, зад голяма маса, бе неговото място, точно където би била сцената, ако това беше театър. По петите го следваше „ято“ облечени в черни роби секретари и писари, един от друг по-натоварени с тежки книги и свитъци с официални документи. В представителната си пурпурна роба лорд Хоф изглеждаше точно като една екзотична, величествена птица, преследвана от ято черни гарвани.

— Ето го и вкиснатия дъртак — измърмори под носа си Яленхорм, докато шамбеланът заобикаляше масата. Джизал постави ръце на гърба си и зае обичайната поза: леко разтворени стъпала и високо вдигната брадичка. Плъзна поглед по войниците, подредени през равни интервали покрай извитата стена. Стояха както винаги в пълна броня, напълно неподвижно и в перфектна стойка. Джизал пое дълбоко въздух и се подготви за няколко часа на крайно отегчение.

Дворцовият шамбелан се стовари на стола си и поиска вино. Секретарите заеха местата си. Мястото за краля в средата беше празно, както обикновено. Разнесе се шумолене на документи, заотваряха се големи книги, перата бяха извадени и с тракане натопени в мастилниците. Говорителят на съвета излезе пред масата и удари с жезъла си по пода за въдворяване на ред. Шепотът на благородници, представители и малцината присъстващи поданици, насядали в обществената ложа над банките, постепенно замря. В залата се възцари тишина.

Говорителят изду гърди.

— Обявявам заседанието… — заговори бавно той, с плътен глас, сякаш рецитираше хвалебствия на нечие погребение — … на Камарата на лордовете на Съюза… — Той направи ненужно дълга и многозначителна пауза. Лорд Хоф го стрелна с гневен поглед, но говорителят не се остави да му отнемат краткия миг слава. Накара всички присъстващи да изчакат още миг, преди да продължи. — … за открито!

— Благодаря — каза язвително Хоф. — Мисля, че щяхме да изслушаме лорд-губернатора на Дагоска преди прекъсването за обяд.

Думите му бяха придружени от тихото драскане на пера, докато двама писари записваха всяка казана дума. Ехото от двете се смеси под високия купол на залата.

На първия ред, в близост до Джизал, един възрастен мъж се изправи с мъка на крака. В треперещите си ръце стискаше няколко листа.