Джо Абъркромби - Гласът на острието

Той беше най-гръмогласният човек, когото Джизал някога бе виждал. Дори маршал Варуз можеше да научи едно-две неща от него за викането. Заспалият в задната част на залата подскочи и се заоглежда, примигвайки. Шумът заглъхна почти мигновено. Онези от съветниците, които бяха станали, се огледаха виновно, като малки деца, хванати да вършат някоя пакост, и един по един седнаха. Шепотът в обществената ложа заглъхна. Редът бе възстановен.

— Уважаеми лордове! Уверявам ви, че за краля няма по-голяма грижа от тази за сигурността на поданиците му, независимо къде живеят! Съюзът не търпи заплахи над хората или земите му! — Хоф подчерта всяка дума с удар с юмрук по масата. — От императора на Гуркул, от диваците в Севера или от когото и да било друг!

Последното изречение бе подсилено с толкова мощен удар по масата, че от едната мастилница плисна мастило и потече по грижливо изписан документ пред единия от писарите. Патриотичният изблик на Хоф бе приет с викове на одобрение и подкрепа.

— Колкото до конкретните искания на Дагоска! — продължи Хоф. Все още задавен от кашлицата, Тюел го погледна обнадежден. — Не е ли това градът с едни от най-надеждните и здрави защитни съоръжения в света? Не удържа ли той, само преди десетилетие, обсада на гуркулите, продължила повече от година? Какво стана с тези стени, господине, какво стана със стените?

Огромната зала притихна. Всички наостриха уши да чуят отговора.

— Лорд-шамбелан — изхриптя Тюел и гласът му бе почти заглушен от шумоленето на хартия, когато един от писарите прелисти книгата пред себе си, — стените ни са зле поддържани и нямаме достатъчно войници за охраната им. Императорът е наясно с това — промълви едва доловимо той, — умолявам ви…

Възрастният мъж се задави в нов изблик на кашлица и се срина на мястото си. Представителите на Англанд го изпроводиха с умерена доза подигравки. Хоф се намръщи още повече.

— Доколкото съм запознат, тези защитни стени трябваше да се поддържат с местни средства и от данъците на многоуважаваната Гилдия на търговците на подправки, която работи в Дагоска и се ползва с изключителни права по силата на много доходоносен лиценз през последните седем години. След като не могат да се набавят средства дори за поддръжка на градските стени — той обходи с мрачен поглед залата, — тогава може би е време този лиценз да бъде обявен на търг.

Порой от гневен ропот се изля от обществената ложа.

— При всички положения — продължи Хоф — за момента короната не може да отдели никакви средства!

Ропот и недоволство се понесоха откъм представителите на Дагоска и одобрителни възгласи откъм тези на Англанд.

— А сега, за искането на Англанд! — прогърмя гласът на дворцовия шамбелан, когато той се обърна към Мид. — Вярвам, че след малко ще чуем добри новини, които да отнесете на баща си, лорд-губернатора на Англанд.

Облак от възбуден шепот се понесе към позлатения купол на залата. Красивият младеж изглеждаше приятно изненадан и с право. Да отнесеш добри новини от заседание на Камарата на лордовете беше истинска рядкост; всъщност това се отнасяше за каквито и да е новини.

Тюел си беше възвърнал контрола над дробовете си и понечи да заговори, но бе прекъснат от силно почукване по големите врати зад централния подиум. Лордовете вдигнаха погледи: изненадани, изпълнени с очакване. Лорд-шамбеланът се усмихна като фокусник, който току-що е направил изключително труден фокус. Даде знак на часовите до вратата, тежките резета бяха изтеглени и огромните инкрустирани врати се отвориха бавно и със скърцане.

Осем рицари от дворцовата охрана, облечени от глава до пети в блестящи брони, безлични зад високите излъскани шлемове, с тежка стъпка слязоха в крак по стълбите и заеха места от двете страни на масата на централния подиум. Носеха дълги, лилави наметала, с извезани златни слънца на гърба. По петите ги следваха четирима тръбачи, които пристъпиха уверено напред, поставиха на устните си лъскавите си фанфари и засвириха с пронизваща ушите сила. Джизал стисна зъби и притвори очи, докато звънтящото ехо отшуми. Лорд-шамбеланът изгледа укорително говорителя, който зяпаше с отворена уста новодошлите.

— Какво чакаш? — просъска му той.

Говорителят се съвзе.

— А… да, разбира се! Уважаеми лордове, дами, имам огромната чест да ви представя… — той направи пауза и пое дълбоко въздух — … Негово императорско височество, крал на Англанд, Старикланд и Мидърланд, покровител на Дагоска и Уестпорт, Негово кралско величество Гуслав V, върховен крал на Съюза!