Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Отличен план, Ваше високопреосвещенство.

Сълт го погледна хладно.

— Естествено, ще ти трябва място, откъдето да работиш, някъде далеч от Палатата на въпросите. Ще ти осигуря средствата, ще уредя доставката на Рюз до твоите практици и ще те информирам, когато Калайн получи съобщението ми. Намери ми този убиец, Глокта, и здраво го натисни. Искам да го изцедиш докрай.

Лодката силно се килна, докато войниците се опитваха да извадят от водата мокрия си другар, след това внезапно се преобърна и ги запрати до един в езерото.

— Искам имена — изсъска Сълт и стрелна с гневен поглед пляскащите във водата войници. — Искам имена и доказателства, и документи, и хора, които да се изправят пред Камарата на лордовете и да посочат с пръст. — Сълт се изправи. — Дръж ме в течение.

Глокта го проследи с поглед как се отдалечава със скърцане на подметки в ситния чакъл на алеята по посока Палатата на въпросите.

Отличен план. Радвам се, че си на моя страна, архилекторе. На моя страна си, нали?

Войниците бяха успели да изтеглят до сушата преобърнатата лодка и стояха на брега подгизнали. Крещяха си един на друг. От доброто им настроение не бе останала и следа. Едно от греблата беше изоставено във водата и сега се носеше към мястото, където езерото се оттичаше в малък поток. Скоро щеше да мине под моста и да бъде отнесено под градските стени, докато накрая се озове в ограждащия защитен ров на Агрионт. Глокта го наблюдаваше как бавно се носи и върти по водата. Грешка. Подробностите са важни. Лесно се забравят дребните неща, но ето как останала без гребла, лодката става напълно безполезна.

Погледът му започна да блуждае по лицата на хората в парка. Очите му се спряха върху красива двойка на една от пейките. Млад мъж със задълбочено и тъжно изражение на лицето разговаряше с момиче. Тя внезапно скочи на крака и се отдалечи, захлупила в шепи лице. Ах, болката, причинена от зарязващият те любим. Загубата, гневът, срамът. Кой поет беше казал, че няма по-голяма болка от онази на разбитото сърце? Сантиментални дрънканици. Трябвало е да изкара малко време в императорски затвор. Глокта се усмихна и прокара език по дупките, където някога се бяха намирали предните му зъби. Времето лекува разбитите сърца, но не и избитите зъби.

Глокта погледна младежа. На лицето му бе изписана известна доза задоволство от гледката на разплакано момиче. Я го гледай ти, младия негодник! Дали е разбил повече сърца, отколкото аз… на младини, естествено? Сега и дума не може да става. Нужен ми е около половин час само за да събера сили и смелост да стана. Единствените жени, които съм разплаквал наскоро, са съпругите на онези, които съм изпратил на заточение в Англанд…

— Санд.

Глокта се обърна.

— Лорд-маршал Варуз, каква чест.

— О, моля те — каза старият боец и седна на пейката с отсеченото и добре премерено движение на майстор фехтовач. — Изглеждаш добре — каза той, но дори не погледна към Глокта.

Искаш да кажеш, изглеждам сакат.

— Как си, стари приятелю? — попита Варуз.

Сакат съм, дърт помпозен кретен такъв. О, и приятел, казваш? Всичките тези години, откакто се върнах, не ме потърси дори веднъж, нито веднъж. Това ли ти е приятелството?

— Много добре, благодаря, маршал Варуз.

Варуз се размърда неспокойно на пейката.

— Последният ми ученик, капитан Лутар… сигурно го познаваш?

— Срещали сме се.

— Трябва да видиш позициите му. — Маршалът натъжено поклати глава. — Момчето има талант, вярно, но никога няма да достигне твоята класа, Санд. Не се знае. Искрено му пожелавам един ден да е толкова сакат, колкото съм аз в момента. Има достатъчно дарба, за да спечели, само дето я пилее. Хвърля я на вятъра. Олеле, каква трагедия. Направо ще ми призлее от мъка. Ядох ли нещо тази сутрин? Мързелив е, Санд, и твърдоглав. Липсват му кураж, целеустременост. Не влага сърце в тренировките, а времето напредва. Та, чудех се, ако имаш време, разбира се — Варуз погледна Глокта в очите за секунда, — дали не би се съгласил да поговориш с него?

Направо изгарям от нетърпение. Да чета лекции на това хленчещо говедо сбъдва всичките ми мечти. Как смееш, арогантен, дърт глупако? Цялата си репутация изгради на моите успехи, а когато имах нужда от теб, ме отряза. А сега си дошъл да искаш помощта ми и се осмеляваш да ме наричаш приятел?

— Разбира се, маршал Варуз, ще се радвам да поговоря с него. Всичко за стар приятел.

— Отлично, отлично! Сигурен съм, че ти ще обърнеш нещата! Обучавам го всяка сутрин във вътрешния двор до Кулата на Създателя, където… някога обучавах и теб. — Варуз смутено замлъкна и се замисли.