Джо Абъркромби - Гласът на острието

Глокта го изчака да се скрие в сенките покрай стената на къщата и се обърна към Северард, като посочи официалния вход. Очите на слабия практик му отвърнаха с бърза усмивка. После той бързо се сниши и изтича напред. Ловко се прехвърли през ниската ограда и се приземи безшумно от другата й страна.

Перфектно, за сега, дойде ред и аз да се размърдам. Глокта се замисли защо му трябваше да идва. Фрост и Северард бяха напълно способни и сами да се справят с Роб, той само щеше да ги забави. Като нищо мога да си падна на задника и да издам присъствие то ни. Така че, защо дойдох? Но той знаеше отговора. Чувството на вълнение вече започваше да се заражда в гърлото му. Усещането бе почти като това да си жив.

Беше увил парче плат на върха на бастуна си и така успя почти безшумно да докуца до оградата. Направо страхотно. И сто метра да беше висока тази ограда, и на половината на това, което е, пак нямам шансове да я прескоча.

Северард беше приклекнал на стъпалото пред входната врата и работеше по ключалката. С едно ухо, доближено до дървото, и с присвити от съсредоточение очи, облечените му в ръкавици ръце работеха пъргаво. Сърцето на Глокта запрепуска, а кожата му настръхна. Ах, тръпката от лова.

Дочу едно приглушено изщракване, след него още едно. Северард мушна лъскавите шперцове обратно в джоба си, после се пресегна и бавно, много внимателно завъртя топката на бравата. Вратата безшумно се отвори. Какво полезно момче е той. Без него и Фрост съм повече от сакат. Те са моите ръце и крака. Аз пък съм техният мозък. Северард се плъзна зад вратата и Глокта го последва, като примижаваше от болка при всяко стъпване с левия крак.

Антрето беше тъмно, но от горния етаж падаше широк сноп светлина, преминаваше през перилата на стълбите и хвърляше причудливи, разкривени сенки по дървения под. Глокта посочи нагоре, Северард кимна и като се придържаше близо до стената, тръгна на пръсти към стълбите. Отне му цяла вечност да стигне дотам.

Третото стъпало изскърца леко, когато той отпусна тежестта си на него. Глокта замижа, а Северард замръзна на място. Двамата останаха неподвижни като статуи и зачакаха. Нищо не се чуваше от горния етаж. Глокта си пое отново въздух, а Северард продължи нагоре, още по-внимателно, стъпало по стъпало. Когато стигна до върха на стълбите, предпазливо надзърна зад ъгъла и после изчезна безшумно от поглед.

Практик Фрост изникна от сенките в другия край на коридора. Глокта го погледна и повдигна вежди, но той поклати глава. Никой на долния етаж. Обърна се към входната врата и внимателно я затвори. Едва след като тя опря в рамката, той бавно пусна топката на бравата, за да се плъзне резето плавно и безшумно в отвора си.

— Определено трябва да видите това.

Внезапният звук на думите накара Глокта да подскочи и рязко да се обърне, което му докара остър спазъм в гърба. Северард стоеше на горната площадка на стълбите, вдигнал ръце на кръста. После се извърна и отново се скри от поглед по посока на светлината. Без повече да се старае да не вдига шум, Фрост тръгна с думкане нагоре по стълбите.

Защо никой никога не стои на долния етаж? Винаги са на горния. Поне няма да се налага да пази тишина, докато се изкачва. Той тръгна след практиците си, десният крак със скърцане напред, а левият — със задиряне по дъските след него. В далечния край на коридора на втория етаж зееше отворена врата и от стаята идваше ярката светлина на лампа. Глокта закуца към нея, прекрачи прага и спря да си поеме въздух след изкачването.

Майко мила, каква бъркотия. Една етажерка с рафтове беше отскубната от стената и по целия под се въргаляха множество отворени и затворени книги. На писалището лежаха прекатурена чаша вино и пръснати, сега подгизнали в червено, листове измачкана хартия. Леглото беше разхвърляно, завивката — наполовина смъкната на пода, а възглавниците и дюшекът — срязани и с напиращ навън пух. Вратите на гардероба зееха, едната, наполовина откъртена, висеше настрани. Вътре бяха останали малко дрехи, но повечето бяха разпокъсани и струпани на пода отпред.

Един красив млад мъж лежеше на пода под прозореца. С отворена уста, побеляло лице и приковани в тавана очи. Вратът му бе, меко казано, прерязан. Беше така зверски разпорен, че главата му едва се крепеше към тялото. И всичко беше опръскано с кръв — разкъсаните дрехи, срязания дюшек, както и самият труп. По стената имаше няколко размазани кървави отпечатъци от длани, а голяма част от пода бе покрита с локва кръв, още незасъхнала. Бил е убит тази вечер. Сигурно преди броени часове. Може би дори минути.