Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Добър ден на всички — каза той и се облегна на жезъла си.

Уест имаше затруднения да определи откъде идва човекът. Не беше от Съюза, кожата му беше прекалено тъмна. Не беше и от Гуркул — беше прекалено светъл. Ни от Севера или Стирия. Явно от по-далеч, но откъде? При по-внимателен оглед Уест забеляза, че очите на новодошлия са с различен цвят: едното синьо, другото зелено.

— Добър ден и на вас, господине — каза Хоф и се усмихна, все едно поздравът му бе от сърце. — Вратата ми винаги е отворена за Великия орден на магусите. Но кажете дали имам честта в момента да разговарям със самия Баяз?

Сулфур го изгледа озадачен.

— Да не би грешно да са ме представили? Казвам се Йору Сулфур. Господарят Баяз е плешив господин. — Той прокара ръка през къдравата си, кестенява коса. — Отвън на булеварда има негова статуя. От друга страна, имах честта да се обучавам при него в продължение на няколко години. Той е най-могъщият и най-учен сред магусите.

— Разбира се! Естествено! С какво можем да сме ви полезни?

Йору Сулфур се прокашля, сякаш се канеше да им разказва приказка.

— След смъртта на крал Харод Велики, Баяз, Първият магус, напусна Съюза. Но той тържествено обеща, че един ден ще се завърне.

— Да, да, вярно — разхили се Хоф. — Абсолютно вярно. Всяко дете го знае.

— И той обяви, че когато настъпи моментът да се завърне, неговото пристигане ще бъде възвестено от друг.

— И това е вярно.

— Ами — каза Сулфур и се усмихна широко, — ето ме и мен.

Дворцовият шамбелан избухна в гръмогласен смях.

— Ето те и теб! — извика той и удари с длан по масата. Харлен Мороу си позволи едно тихо хихикане, но в момента, в който видя как усмивката изчезва от лицето на Хоф, веднага замлъкна.

— През мандата ми като дворцов шамбелан съм приел трима представители на Великия орден на магусите, които искаха аудиенция при краля. Двама от тях бяха откровено ненормални, а третият крайно дързък мошеник. — Хоф облегна лакти на масата и преплете пръсти пред лицето си. — Кажете ми, Сулфур, вие от кои магуси сте?

— Нито един от тези.

— Разбирам, значи имате документи.

— Естествено. — Сулфур бръкна в джоба си и извади малко писмо, запечатано с бял восък. Печатът представляваше един-единствен странен символ. Той небрежно сложи писмото на масата пред Хоф.

Шамбеланът го погледна смръщено. Вдигна писмото и го завъртя в ръцете си. Внимателно огледа печата, попи потта от лицето с ръкава си, разчупи восъка и разгъна дебелата хартия. Започна да чете.

Йору Сулфур не показваше и най-малка следа от притеснение. Сякаш дори жегата не го притесняваше. Той тръгна с небрежна походка из стаята, кимна на покритите с брони войници и не се засегна, когато те не отвърнаха. После рязко се извърна към Уест.

— Ужасно горещо е днес, нали? Истинско чудо е, че тези клети момчета не са започнали да припадат и да се строполяват на пода със звука на кухненски шкаф, пълен с чинии.

Уест примигна. Същите мисли, които го бяха споходили преди малко.

Лорд Хоф внимателно постави писмото на масата. По лицето му вече нямаше и следа от усмивка.

— Смятам, че Камарата на лордовете в никакъв случай няма да е подходящо място да обсъждаме този въпрос.

— Съгласен съм с вас. Аз по-скоро се надявах на лична аудиенция при канцлер Фикт.

— Боя се, че това няма да е възможно. — Хоф прокара език по устните си. — Лорд Фикт е мъртъв.

Сулфур сключи вежди.

— Колко жалко.

— Разбира се, разбира се. Всички ние скърбим дълбоко за загубата. Вероятно аз и някои определени членове на Камарата на лордовете ще можем да сме ви от полза.

— Осланям се на преценката ви, милорд-шамбелан. — Сулфур почтително наведе глава.

— Ще се опитам да уредя нещо за довечера. До тогава ще ви настаним някъде в Агрионт… подобаващо за ранга ви. — Хоф даде знак на стражата и вратите се отвориха.

— Искрено благодаря, лорд Хоф. Господин Мороу. Майор Уест. — Сулфур учтиво кимна на всеки от тях, обърна се и излезе.

За пореден път вратите се затвориха и оставиха майор Уест да се чуди откъде този човек знае името му.

Хоф се обърна към секретаря за аудиенции.

— Върви веднага при архилектор Сълт и му кажи, че трябва незабавно да се срещнем. После доведи върховния правозащитник Маровия и лорд-маршал Варуз. Кажи им, че въпросът е от първостепенна важност и нито дума за това пред когото и да е, освен тях тримата. — Хоф размаха пръст пред потното лице на Мороу. — Нито дума!

Секретарят го зяпна през застаналите накриво очила.