Джо Абъркромби - Гласът на острието

Това беше. Двама войници отвориха двойната врата, за да може Гудман Хийт да излезе.

Лицето на селянина пребледня, юмруците му извиваха периферията на шапката.

— Добре, милорд — заекна той. — Ама, аз вече бях в комисията…

— Казах, приятен ден!

Селянинът увеси рамене. Огледа още веднъж стаята. Мороу изучаваше с огромен интерес нещо на отсрещната стена и отказа да срещне погледа му. Дворцовият шамбелан го гледаше ядосано, бесен от загубеното време. Уест почувства, че му се гади от самото му присъствие в стаята. Хийт се обърна и навел глава, затътри крака към изхода. Вратите се затвориха след него.

— Видяхте ли това? — Хоф удари с юмрук по масата. — Цялата наглост на този човек! Видяхте ли това, майор Уест?

— Да, милорд, видях всичко — сковано отвърна Уест. — Срамота.

За щастие Хоф не долови целия смисъл на думите му.

— Точно така, срамота, напълно сте прав, майор Уест! Не мога да си обясня защо всички обещаващи млади хора постъпват в армията? Искам да знам кой пуска тук тези просяци! — Той изгледа гневно секретаря, който преглътна мъчително и заби поглед в документите пред себе си. — Кой е наред?

— Ъъъ, Костър дан Колт — каза Мороу. — Магистър на Текстилната гилдия.

— Естествено, че знам какъв е! — сопна се Хоф и избърса поредната доза пот от челото си. — Ако не са проклетите селяндури, ще са проклетите търговци! — изрева той към войниците до вратата, като повиши глас дотолкова, че със сигурност да бъде чут от чакащите вън. — Кажете на проклетия мошеник да влиза!

Магистър Колт представляваше коренна противоположност на последния тъжител. Беше едър, закръглен мъж, с точно толкова благо изражение на лицето, колкото твърдост струеше от погледа му. Лилавите му представителни одежди бяха извезани с тонове златен ширит и изглеждаха така пищни и показни, че самият император на Гуркул не би се осмелил да ги облече. Придружаваха го двама старши представители от гилдията, чието облекло бе в нищожна степен по-малко внушително. Уест се замисли дали Гудман Хийт би могъл да купи една от тези мантии с парите, които изкарваше за десет години. Със сигурност не, дори и да не бе изхвърлен от земята си.

— Милорд-шамбелан — напевно поздрави Колт с дълбок поклон.

Хоф удостои присъствието на магистъра на Текстилната гилдия с възможно най-беглия жест, на който бе способно кое да е човешко същество, с повдигане на една вежда и едва доловимо потрепване на горната устна. Колт очакваше подхождащ за статута му поздрав, но такъв не последва. Тогава той шумно се покашля.

— Дошъл съм да моля за аудиенция при Негово кралско величество…

Хоф изсумтя презрително.

— Предназначението на тази служба е да преценява кой заслужава вниманието на Негово величество. Ако не сте дошъл за аудиенция при него, значи сте се натресли в грешната стая.

Стана ясно, че това изслушване щеше да има толкова успех, колкото и предишното. В това има някаква ужасяваща справедливост, замисли се Уест. Най-висшият и най-низшият бяха третирани по един и същи начин.

Магистър Колт присви леко очи, но продължи:

— Многоуважаемата Гилдия на търговците на платове, на която аз съм скромен представител… — Хоф сръбна нова глътка вино, което принуди Колт да направи пауза — … е подложена на най-злонамерени и зловредни нападки…

— Напълни това, ако обичаш — провикна се Хоф и размаха празния бокал към Мороу. Секретарят охотно скочи от стола си и сграбчи гарафата. Колт отново бе принуден да чака със стиснати зъби, докато виното с клокочене се изливаше в бокала.

— Продължавайте, де! — разфуча се Хоф и махна подканящо с ръка. — Да нямаме цял ден на разположение!

— Най-злонамерени и долни нападки…

Лорд-шамбеланът присви недоверчиво очи.

— Нападки, казвате? Нападенията са от компетенцията на Градската стража!

Лицето на магистър Колт се изкриви в гримаса. И той, и двамата му придружители бяха започнали да се потят.

— Не става въпрос за подобни нападения, милорд-шамбелан, говоря за подмолни, коварни атаки с цел опетняване на безупречната репутация на нашата Гилдия и в ущърб на търговските ни интереси в свободните градове на Стирия и из целия Съюз. Атаки от страна на лукави елементи от Инквизицията на Негово величество и…

— Чух достатъчно! — Шамбеланът го прекъсна с рязко вдигане на голямата си ръка. — Ако става дума за търговия, то тогава въпросът трябва да се отнесе до Комисията по търговия на Негово величество.

Хоф изрече тези думи бавно и отчетливо, като училищен директор, който се кара на най-непослушния си ученик.