Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Виждам, довел си нашето загубено агне обратно в кошарата. — Баяз погледна смръщено към безжизнения си чирак на тревата. — Как е той?

— Мисля, че ще оживее, господине — каза Уелс, — но трябва да го приберем на топло.

Баяз щракна с пръсти и острият звук отекна между постройките.

— Помогни му.

Ковачът се завтече и хвана краката на Кай. После двамата с Уелс внесоха чирака през високата врата на библиотеката.

— Така, господарю Логън, аз те повиках и ти се обади, това говори за добри обноски. Обноските може и да са позабравени в Севера, но, уверявам те, аз ги ценя. На любезността се отвръща с любезност, смятам аз. А, това за какво е сега? — Силно задъхан, възрастният пазач на портата бързаше към тях през двора. — Двама посетители за един ден? Какво ли следва?

— Господарю Баяз! — изхриптя пазителят. — Ездачи пред портата, на силни коне и добре въоръжени! Казват, че носят съобщение от краля на северняците!

Бетод. Няма кой друг. Духовете казаха, че се е провъзгласил за пълководец, а и кой друг би дръзнал да се нарече крал на северняците? Логън преглътна тежко. След последната им среща той се бе измъкнал с живота си и нищо друго, но това беше повече, отколкото мнозина други бяха успели да отърват, много повече.

— Е, господарю? — попита пазителят на портата. — Да им кажа ли да си вървят?

— Кой ги предвожда?

— Един наточен младок с противно лице. Каза, че бил син на краля, или нещо подобно.

— Калдер или Скейл? И двамата са противни.

— По-малкия, мисля.

Калдер, значи. Това поне е нещо. И двамата са зли, но Скейл е по-голямото зло. В комбина са преживяване, което по-добре да не ти се случва. Баяз се замисли за момент.

— Принц Калдер може да влезе, но хората му да останат от другата страна на моста.

— Да, господарю, отвъд моста. — Пазителят се отдалечи с хриптене.

Това ще му хареса на Калдер. Мисълта за това как така нареченият принц крещи от безсилие пред прозорчето, радостно погъделичка отвътре Логън.

— Сега пък крал на северняците, представи си само. — Баяз зарея поглед в долината. — Познавах Бетод преди да стане толкова велик. И ти също, а, господарю Логън?

Логън смръщи чело. Познаваше Бетод от времето, когато беше едно нищо. Дребен главатар, подобно на множество други. Логън бе отишъл при него за помощ срещу шанка и Бетод му я беше дал на определена цена. На онова време цената не бе голяма, заслужаваше си да се плати. Трябваше просто да се бие. Да убие няколко мъже. Убиването никога не бе представлявало проблем за Логън, а Бетод изглеждаше човек, за когото си заслужаваше да се биеш — дързък, горд, безмилостен и болезнено амбициозен. Все качества, на които Логън се възхищаваше по онова време, качества, които смяташе и за свои. Но времето промени и двама им и цената се покачи.

— Той беше по-добър човек преди — потъна в размисъл Баяз. — Но на нечии глави короната стои зле. Познаваш ли синовете му?

— Повече, отколкото ми се иска.

Баяз кимна.

— Истински говна са, нали? А сега, боя се, няма шанс да се оправят. Представи си само, безмозъчният Скейл — крал. Бррр! — Магьосникът потрепери. — Почти ти се приисква да пожелаеш дълголетие на баща му. Почти, не изцяло.

Едно момиченце, което Логън забеляза по-рано да си играе, дотича с венец от жълти цветенца в ръце. То го протегна към възрастния магьосник.

— Направих ти това.

Логън чу бързия тропот на приближаващи по пътя конски копита.

— За мен? Колко мило. — Баяз пое цветята от ръцете й. — Отлична работа, миличка. Самият господар Създател не би се справил по-добре.

Ездачът прелетя през двора с чаткане на копита, издърпа яростно назад юздите и скочи от седлото. Калдер. Времето се бе отнесло по-милостиво към него, отколкото към Логън. Беше облечен целият в изящно черни тъкани, извезани по краищата с тъмна кожа. На единия му пръст проблесна едър, червен камък, а дръжката на меча му бе украсена със злато. Беше израснал и наедрял, наполовина на брат си, но въпреки това едър мъж. Бледото му, горделиво лице беше точно както го помнеше Логън — с тънки устни, изкривени в постоянна презрителна усмивка.

Той хвърли юздите на жената, която биеше масло, и под свирепите погледи на хората, се отправи с бърза крачка през двора, с развяна от вятъра коса. Когато приближи на десетина крачки, забеляза Логън. Челюстта му увисна. Стъписан, Калдер отстъпи половин крачка назад и ръката му трепна към меча. После пусна една тънка, хладна усмивка.

— Виждам, захванал си се да отглеждаш кучета, а Баяз? На твое място щях много да внимавам с това тук. Говори се, че хапе ръката на господаря си. — Устните му се разтегнаха още малко. — Ако искаш, мога да му тегля ножа вместо теб.