Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Глокта.

Той вдигна поглед и засенчи с ръка очи. Архилектор Сълт най-после дойде, тъмно очертание на фона на синьото небе. Когато погледна хладно надолу, Глокта реши, че днес той изглеждаше по-уморен, по-сбръчкан и по-изпит от обикновено.

— Дано да си заслужава това, което имаш да казваш. — Сълт отметна назад полите на дългото си бяло палто и грациозно седна на пейката. — Простолюдието пак се е вдигнало на оръжие в Келн. Някакъв местен лорд идиот да вземе да обеси няколко селяни и сега ние да оправяме бъркотията! Колко трудно е да управляваш едно кално поле и шепа селяндури? Не се иска да си мил с тях, просто не ги беси! — Устните му се изпънаха в тънка линия, докато очите му стрелкаха гневни погледи по поляните. — Дано да си заслужава идването ми тук.

В такъв случай ще гледам да не те разочаровам.

— Вилем дан Роб е мъртъв.

Сякаш за да подсили ефекта на казаното от Глокта, пияният войник залитна, метна се през борда на лодката и с плясък падна вън водата. Звукът от гръмогласния смях на приятелите му достигна до пейката с известно закъснение.

— Бил е убит — добави Глокта.

— Хм, случва се. Просто вземи следващия в списъка и го прибери. — Сълт смръщи вежди и се изправи. — Не мисля, че имаш нужда от одобрението ми за всяка дреболия. Точно за това се спрях на теб. Просто се захващай и свърши работата — тросна се Сълт и понечи да си тръгва.

Няма нужда от бързане, архилекторе. Това е проблемът на здравите крака, склонен си непрекъснато да тичаш напред-назад. А когато имаш проблем с движението, много внимателно се замисляш и не помръдваш, докато не си напълно сигурен, че се налага.

— Следващият в списъка също е претърпял малка злополука.

Сълт се обърна. Едната му вежда многозначително се повдигна.

— Нима?

— И останалите също.

Архилекторът стисна устни и седна обратно на пейката.

— Всичките ли?

— Всичките.

— Хм — замисли се Сълт. — Интересно. Текстилната гилдия разчиства след себе си, а? Въобще не съм очаквал подобна липса на милост. Времената се менят, определено, времената се… — Сълт се отнесе в мисли и се намръщи. — Смяташ, че някой им е дал списъка на Рюз, нали? Мислиш, че някой от нашите хора е пропял. Затова ме извика тук, прав ли съм? Да не мислиш, че просто избягвам стълбите? До един убити? Всяко едно име от списъка? Точно в нощта, когато отиваме да ги приберем? Въобще не вярвам в съвпаденията. Нима, архилекторе?

Очевидно не вярваше. Лицето на Сълт придоби мрачно изражение.

— Кой е виждал самопризнанието?

— Аз и двамата ми практици, естествено.

— Имаш ли им пълно доверие?

— Напълно им се доверявам.

Настъпи мълчание. Лодката в езерото се носеше неуправляема, докато войниците в нея се суетяха с вдигнати във въздуха гребла. Онзи във водата се смееше, пляскаше с ръце и пръскаше другарите си в лодката.

— За известно време самопризнанието беше в кабинета ми — промърмори архилекторът. — Възможно е някой от служителите ми да го е видял. Възможно е.

— Имате ли им пълно доверие, Ваше високопреосвещенство?

Сълт застина, с приковани в Глокта ледени очи.

— Не биха посмели. Знаят на какво съм способен.

— Значи остава началник Калайн — каза тихо Глокта.

Устните на архилектора останаха почти неподвижни, когато заговори.

— Действай много внимателно, инквизиторе, много предпазливо. Навлизаш в опасни води. Глупаците не стават началници в Инквизицията, независимо как изглежда отстрани. Калайн има много приятели както в Палатата на въпросите, така и извън нея. Влиятелни приятели. Всяко обвинение срещу него трябва да е подкрепено с железни доказателства. — Сълт внезапно спря, за да изчака една групичка жени да се отдалечат. — Железни доказателства — просъска отново той в момента, в който жените не можеха да го чуят. — Намери ми този убиец.

Лесно е да се каже.

— Разбира се, Ваше високопреосвещенство, но боя се, че разследването ми удря на камък.

— Не съвсем. Имаме още един неизигран коз. Самият Рюз.

Рюз?

— Но, архилекторе, той сигурно вече е в Англанд. Сигурно сега се поти в някоя мина или нещо подобно. Ако въобще е изкарал толкова дълго.

— Не. Той е тук, в Агрионт, под ключ и стража. Реших, че ще е най-добре да го задържа.

Глокта едва успя да скрие изненадата си. Умно. Много умно. По всичко личи, че глупаците не стават също и архилектори в Инквизицията.

— Използвай го за примамка. Ще накарам секретаря си да занесе на Калайн съобщение, че съм поддал. Че съм готов да оставя Текстилната гилдия да продължат да работят, но при по-строги правила. И че като жест на добра воля съм готов да освободя Рюз. Ако Калайн е източникът им на информация, смея да твърдя, веднага ще им каже, че Рюз е свободен. И, сигурен съм в това, те ще изпратят убиеца да го накаже за развързания му език. А ти ще го заловиш, докато се опитва да го стори. Ако ли пък убиецът не се появи, е, просто ще трябва да потърсим предателя другаде. И в двата случая не губим нищо.