Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Млъквай, гнусно копеле.

Човекът не можа да довърши изречението си, покашля се и се дръпна настрана. Оставена на мира, Феро можеше да се съсредоточи върху гласовете от другата стая. Дървото на вратата беше дебело и думите достигаха до нея приглушени, но двамата старци не знаеха колко остър слух има Феро Малджин. Продължаваха да говорят на кантикски и след като Лонгфут най-после беше млъкнал, тя чуваше всяка дума на Юлвей.

— … и щом Калул нарушава Втория закон, значи ти можеш да нарушиш Първия, така ли? Не ми харесва тази работа, Баяз! Ювенс никога нямаше да допусне това!

Феро се намръщи. Нещо странно се долавяше в гласа на Юлвей. Страх. Вторият закон. Беше го споменал на двамата ядачи. Забранено е да се яде човешка плът, спомни си Феро.

Сега заговори плешивият бял.

— Първият закон е парадокс. Всичката магия идва от Другата страна, дори нашата. Всеки път, когато променяш нещо, се докосваш до подземния свят и всеки път, когато създаваш нещо, черпиш от Другата страна. И всеки път има последствия, плащаш цена.

— Но този път цената може да е прекалено висока! Прокълнато нещо е това Семе, прокълнато. Само хаос поражда то! При всичката мъдрост и могъщество на синовете на Еуз, то ги довърши, до един, всеки по различен начин. Ти по-мъдър ли си от Ювенс, Баяз? По-хитър ли си от Канедиас? По-силен ли си от Глустрод?

— Не съм, братко, но да те питам… колко ядачи е направил Калул?

— Няма как да съм сигурен — каза Юлвей след дълго мълчание.

— Колко са?

— Може би двеста — отвърна Юлвей след нова продължителна пауза. — А може и повече. Духовенството ги издирва из целия Юг. Повечето са млади и слаби, но пък Калул прави все повече нови.

— Двеста, може би повече, и броят им непрекъснато расте. Много от тях слаби, но може да има и такива, които да са силни колкото теб или мен. Онези, които бяха чираци на Калул в Старите времена — онзи, когото наричат Източен вятър, и проклетите близначки.

— Проклети кучки! — въздъхна Юлвей.

— Да не забравяме и Мамун, чиито лъжи поставиха началото на този хаос.

— Добре знаеш, Баяз, бедите бяха започнали да назряват още преди той да се е родил. Но, да, Мамун беше в Лошите земи. Усещах, че е наблизо. Станал е ужасно силен.

— Знаеш, че съм прав. Междувременно, нашите редици почти не се разрастват.

— Мислех, че този Кай е обещаващ младеж.

— Ще са ни нужни обаче още стотина като него и двайсет години, в които да ги обучим. Чак тогава ще сме с равни шансове. Не, братко, не. Ще се борим срещу огъня с огън.

— Дори и ако този огън превърне и теб, и всичко живо в пепел? Нека отида в Саркант. Калул може и да прояви здрав разум…

Разнесе се смях.

— Този човек пороби половината свят! Кога ще се събудиш, Юлвей? Когато пороби и другата половина? Не мога да си позволя да те загубя, братко!

— Не забравяй, Баяз, има и по-лоши неща от Калул, много по-лоши. — Гласът му намаля до шепот и Феро напрегна докрай слуха си. — Издаващите тайни непрекъснато слушат…

— Достатъчно, Юлвей! Дори не искам да мисля за това! — Феро се намръщи. Що за глупости са това? Издаващите тайни? Какви тайни?

— Помни какво те научи Ювенс, Баяз. Пази се от гордостта. Използваш Изкуството, знам го. Виждам сенките върху теб.

— Да вървят на майната си сенките! Правя каквото трябва! Не забравяй на какво Ювенс научи теб , Юлвей. Не може вечно да съзерцаваш. Времето напредва и аз повече няма да гледам отстрани. Аз съм Първият и трябва да взема решение.

— Нима аз винаги не съм те следвал, накъдето и да решиш да ме поведеш?

— А нима аз винаги не съм те водил в правилната посока?

— Никога не е късно. Ти си Първият, Баяз, но не си Ювенс. И моя работа е да се съмнявам, а също и на Закаръс. На него също няма да му допадне този план. В никакъв случай няма да го хареса.

— Но въпреки това трябва да се направи.

— Но както обикновено, други ще плащат цената. Този северняк, Деветопръстия, наистина ли може да говори с духовете?

— Да. — Феро не можа да повярва на ушите си. Духове? Белият с деветте пръста не даваше вид на човек, който може да говори с хора, камо ли с духове.

— И ако успееш да намериш Семето — долетя отново през вратата гласът на Юлвей, — искаш Феро да го носи, така ли?

— Все някой трябва, а и тя има всичко необходимо за задачата.

— Но внимавай, Баяз. Познавам те. Малцина те познават така добре като мен. Искам да ми обещаеш, че ще я пазиш, дори след като изпълни предназначението си.

— Ще я пазя и закрилям повече и от собствено дете.