Джо Абъркромби - Гласът на острието

Тя стоеше до прозореца, беше сама и за негово най-голямо облекчение, облечена. Не толкова се зарадва обаче да я види да напълва догоре чашата си с вино. Тя го изгледа с учудване, докато влизаше през вратата.

— А, ти ли си?

— А ти кого очакваше? — троснато отвърна Уест. — Доколкото си спомням, това е моят дом.

— Ау, някой не е в настроение днес. — От ръба на препълнената чаша се отрониха няколко капки вино и покапаха по масата. Тя ги избърса с ръка и облиза пръстите си, после отпи солидна глътка. Сякаш се опитваше да го дразни с всяко свое движение.

Лицето на Уест се изкриви в мъчителна гримаса, докато затръшваше вратата.

— Трябва ли да пиеш толкова много?

— Чувала съм, че младите дами се нуждаят от нещо смислено, с което да запълват времето си. — Тонът й бе небрежен както обикновено, но въпреки главоболието си, Уест долови нещо нередно. Тя непрекъснато хвърляше погледи към писалището му и сега дори тръгна натам. Уест я изпревари и сграбчи бележката. Съдържаше само един ред.

— Какво е това?

— Нищо! Дай ми го!

Той отстрани ръката й и зачете:

На същото място, утре вечер.

— Нищо ли? Нищо? — Кожата на Уест настръхна от ужас. Той размаха бележката пред лицето й, но тя се врътна демонстративно и без да каже нищо, отпи нова глътка от чашата си. Уест изскърца със зъби.

— Лутар е, нали?

— Не съм казала подобно нещо.

— Няма и нужда. — Бележката изчезна, смачкана в юмрука му. Всяко мускулче в тялото му се напрегна и потрепери и той почти тръгна към вратата. Всичко, което искаше сега, бе да докопа дребното копеле и да го удуши с голи ръце, но в последния момент намери сили да се овладее и обмисли трезво ситуацията.

Вярно, Джизал го предаде, подло при това. Неблагодарно дребно лайно. Но това можеше да се очаква — Лутар е истински задник. Като носиш вино в хартиен плик, не бива да се учудваш, че в един момент започва да тече. От друга страна, не Джизал пишеше бележките. Какво ще спечели, ако му извие врата? С това празноглавите младежи няма да се свършат.

— Какви си мислиш, че ги вършиш, Арди, защо го правиш?

Тя седна на пейката и го изгледа свирепо над ръба на чашата си.

— Правя какво, братко?

— Много добре знаеш!

— Не сме ли семейство? Не е ли редно да бъдем открити един с друг? Ако имаш да казваш нещо, кажи го! Какво си мислиш, че правя?

— Е, щом питаш, мисля, че ставаш за посмешище! — Уест всячески се стараеше да престане да повишава глас. — Тази работа с Лутар отиде твърде далеч. Бележки? Бележки! Предупредих го, но май не в него е бил проблемът! Какво мислиш ти по въпроса? Мислиш ли въобще? Трябва да сложиш край на всичко това, преди хората да започнат да приказват! — Усети, че се задушава, но въпреки това продължи да вика. — Мамка му, та те вече започват да говорят! Край на всичко! Чуваш ли какво ти казвам?

— Чувам — отвърна тя с небрежен тон, — но кой го е грижа какво мислят хората?

— Мен ме е грижа! — почти изкрещя Уест. — Имаш ли представа колко усилено трябва да работя? За глупак ли ме смяташ? Не се прави, че не разбираш какви ги вършиш, Арди! — Лицето й посърна, но той продължи да й крещи. — Не ти е за пръв път! Нужно ли е да ти напомням, че нямаш много късмет с мъжете?

— Е, поне не и с мъжете в собственото ми семейство! — Сега тя седеше изпъната, със сковано и пребледняло от гняв лице. — И какво знаеш ти за късмета ми? От десет години почти не сме разговаряли!

— Е, сега говорим! — Уест запрати смачканата на топка бележка през стаята. — Помисли ли въобще как ще завърши всичко това? Мислиш си, че можеш да го спечелиш, така ли? А помисли ли за после? Смяташ, че семейството му ще е очаровано от новата му булка, а? В най-добрия случай никога няма да ти проговорят, в най-лошия ще ви прогонят и двамата! — Уест размаха пръст към вратата. — Не си ли забелязала, той е суетно и арогантно прасе! Те всички са такива! Как мислиш, че ще се справи без издръжката на баща си? Без високопоставените си приятели? Ще се оплете като пиле в кълчища! Ще можете ли да бъдете щастливи само един с друг? — Усещаше, че главата му ще се пръсне, но продължи да нарежда. — А какво ще стане, което е и по-вероятно, ако не успееш да го спечелиш? Тогава какво? Свършено ще е с теб, помисли ли за това? Вече си минала през всичко това! Ти си тази, която трябва да прояви малко повече разум! Ще станеш за посмешище! И двама ни ще направиш за смях!

Арди ахна от изненада.

— Ето къде била работата! — изкрещя тя. — Никой не дава и пет пари за мен, но когато твоята репутация е застрашена…