Джо Абъркромби - Гласът на острието

Колкото повече Сълт втвърдяваше тона, толкова по-пренебрежително го гледаше възрастният измамник. На последната нападка отвърна просто с небрежно махване с ръка.

— Това, за което настоявате, архилекторе, не е като да жонглираш или да рецитираш на сцената. Винаги съществува опасност и последствия. Освен това ще е жалко да развалям тържеството на капитан Лутар, като се перча наоколо, не мислите ли? Да не говорим каква загуба би било разрушаването на такава прекрасна мебел. Аз, за разлика от много други в наши дни, истински уважавам миналото.

Някои от гостите следяха с несигурни усмивки словесния дуел, може би все още с подозрението, че това е някаква добре замислена шега. Други, с повече акъл в главата, наблюдаваха със сериозни лица и се опитваха да преценят накъде отиват нещата и кой надделява за момента. Глокта забеляза, че върховният правозащитник Маровия има изключително доволен вид. Сякаш знае нещо, което ние не. Размърда се на стола си и фиксира с поглед плешивия самозванец. Нещата не се развиват според очакванията. Кога ще започне да се поти? Кога?

Пред Логън бе поставена купичка гореща супа. Това със сигурност бе предназначено за ядене, но той вече нямаше апетит. Може и да нямаше хал хабер от обноски и етикет на поведение, но един поглед му бе достатъчен, за да разбере кога назрява насилие. С всяка реплика между двамата възрастни мъже усмивките им се оттегляха, тонът им ставаше по-остър, а залата сякаш се свиваше и надвисваше по-близо отгоре им. Сега вече всички имаха тревожен вид — Уест, надменният младеж, който спечели играта с мечовете благодарение на шмекеруването на Баяз, треперещият недъгав, който дойде в стаята им да задава въпроси…

Логън усети как косъмчетата по тила му настръхват. От по-близката до него врата надзъртаха две фигури. Бяха облечени в черно и носеха черни маски. Погледът му се стрелна към другата врата. Там също имаше поне две такива фигури и нещо му подсказваше, че не са дошли да вдигнат съдовете. Бяха тук заради него. За него и за Баяз, сигурен беше. Човек не слага маска, освен ако не е замислил нещо тъмно. Реши, че няма как да се справи с толкова много врагове едновременно, но въпреки това незабелязано скри зад ръката си един от тъпите ножове на масата. Ако се опитат да го хванат, ще се бие. Не му трябваше много време, за да вземе такова решение.

Баяз, междувременно, започваше да се изнервя.

— Дадох ви всички доказателства, които поискахте, архилекторе!

— Доказателства! — Високият мъж, когото наричаха Сълт, се усмихна презрително. — Действате с прашни документи и думи! А това е по-скоро работа на някой сополив чиновник, не на легендарна историческа фигура! Някои биха казали, че магус без магия е просто досадно старче, което си вре носа там, където не му е работа! Ние сме във война и аз не мога да си позволя да рискувам! Споменахте архилектор Золър. Неговото усърдие в преследването на истината е добре познато и, сигурен съм, разбирате моето. — Той се наведе напред и се облегна на юмруци върху масата. — Покажете ни магия, Баяз , или ключа!

Логън преглътна напрегнато. Не му харесваше накъде отива работата, но пък и не познаваше правилата на тази игра. По някаква причина се бе доверил на Баяз и това трябваше да остане така. Малко бе късно за смяна на страните.

— Не искате ли да кажете още нещо? — попита Сълт и бавно понечи да седне на стола си. Усмивката се върна на лицето му, а очите му се извърнаха към една от вратите. Логън долови как маскираните фигури с нетърпение напираха напред, в очакване на знак да нахлуят. — Свършиха ли ви думите? Не пазите ли за последно още някой номер?

— Само още един. — Баяз бръкна в пазвата си и извади нещо навън — дълга тънка верижка. Един от маскираните направи крачка напред, явно очакваше оръжие, и ръката на Логън стисна силно дръжката на ножа. Тогава верижката излезе изцяло от ризата на Баяз и накрая й се показа просто цилиндър от тъмен метал.

— Ключът — каза Баяз и го поднесе към светлината на свещите. Металното парче дори не проблесна. — Няма такъв блясък като този в пиесата ви, но уверявам ви, това е истинският ключ. Канедиас никога не работеше със злато. Не обичаше красивите, а практичните неща.

— И смятате, че просто трябва да ви повярвам, така ли? — Устните на архилектора се изкривиха отново.

— О, не, разбира се. Ваше задължение е да подлагате на съмнение всекиго и ако позволите да отбележа, справяте се превъзходно. Днес времето напредна, така че ще отворя Кулата на Създателя утре сутрин. — Някой изпусна лъжицата си и тя издрънча на пода. — Ще трябва да има и свидетели, естествено, за да сте сигурен, че не правя някакви фокуси. Какво ще кажете за… — Зелените очи на Баяз обходиха масите. — … инквизитор Глокта и… новия ви шампион по фехтовка, капитан Лутар?