Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Доста са разкрасили истинската случка — промърмори Баяз, докато двойникът му вдигна високо ключа и избълва няколко фрази. Към края на представлението Логън съвсем изостана с това, което ставаше, но успя да схване последната реплика, точно преди възрастният актьор да се поклони ниско.

— Как ли пък не — изсъска Баяз през зъби, докато се усмихваше широко и енергично ръкопляскаше.

Глокта проследи с поглед последните поклони на Лестек, преди завесата да се спусне пред него. Златният ключ блестеше в ръката му. Архилектор Сълт се изправи и аплодисментите стихнаха.

— Изключително съм щастлив, че скромното ни представление ви е допаднало — каза той и се усмихна към доволните лица около масите. — Не се съмнявам, че много от вас вече са гледали тази пиеса, но тази вечер тя е от особена важност. Капитан Лутар не е единственият, в чиято чест сме се събрали днес. Сред нас има и друг почетен гост. Самият главен герой в тази пиеса — Баяз, Първият магус! — Сълт се усмихна и изпъна ръка към мнимия магьосник в срещуположния край на залата. Разнесе се тихо шумолене, когато всички глави се завъртяха да погледнат към мястото, което сочеше Сълт.

Баяз отвърна на усмивката му.

— Добър вечер — поздрави той. Някои от присъстващите се разсмяха, вероятно в очакване представлението да продължи, но Сълт остана сериозен и това накара смеха им бързо да утихне. Настана неловко мълчание. Гробна тишина, бих казал.

— Първият магус — продължи Сълт. — От известно време той е отново тук, в Агрионт. Той и няколко негови… придружители. — Архилекторът погледна отвисоко белязания северняк, после отново самозвания магус. — Баяз. — Произнесе името бавно и направи пауза, за да попие то в главите на слушателите му. — Първата буква от азбуката на древния език. Първият чирак на Ювенс, първата буква от азбуката, прав ли съм, господарю Баяз?

— О, архилекторе — продължи да се усмихва възрастният мъж, — да не би да сте ме проверявали, а? Невероятно. Със сигурност е наясно, че наближава краят на играта му, но продължава да се придържа към ролята си.

Сълт остана невъзмутим.

— Мой дълг е да подлагам на обстойна проверка всичко и всекиго, който може да представлява опасност за краля и страната ми — заяви той.

— Възхищавам се на безпримерния ви патриотизъм. Не се съмнявам, че вашето разследване е потвърдило, че аз все още съм член на Висшия съвет, въпреки че столът ми седи празен от незапомнени времена. Също така, смятам, че ще е уместно да използвате обръщението лорд Баяз.

Хладната усмивка на Сълт дори не потрепна.

— И кога бе последното ви посещение тук, лорд Баяз? Струва ми се, че от човек, така силно свързан с нашата история, е съвсем логично да очакваме повече интерес през всичкото това време. Защо, ако смея да попитам, през вековете след раждането на Съюза, след управлението на Харод Велики, нито веднъж не сте ни посетили? Добър въпрос. Ще ми се да се бях сетил да го попитам точно това.

— О, направих го, няколко пъти. По време на управлението на крал Морлик Лудия, както и през последвалата гражданска война аз бях учител на младеж на име Арнолт. По-късно, когато Морлик бе убит и Камарата на лордовете издигна Арнолт на престола, служих при него като лорд-шамбелан. По онова време се представях под името Биаловелд. По-късно се върнах отново, по времето на крал Касамир. За него бях Золър и заемах вашия пост, архилекторе.

Глокта едва се сдържа да не ахне от възмущение, нещо, което на други около него не се удаде. Трябва да му се признае, няма срам. Биаловелд и Золър, двама от най-уважаваните служители на Съюза. Как смее? И все пак… В мислите му изникна портретът на Золър в кабинета на архилектора и статуята на Биаловелд на Кралския булевард. И двамата плешиви, със сурово изражение на лицето, брада… Какво си въобразявам? Майор Уест е започнал леко да оплешивява — това какво, прави ли го легендарен магьосник? Най-вероятно шарлатанинът предварително е подбрал двете плешиви фигури.

Междувременно Сълт поведе разговора в нова посока.

— Да ви питам друго, Баяз: според добре познатата ни история, дори Харод се е усъмнил във вас, когато преди всичките тези години сте го посетили за пръв път в тронната му зала. За да докажете възможностите си, тогава вие сте разцепили на две общата маса в залата. Да кажем, че и тази вечер сред нас има скептично настроени хора. Ще бъдете ли склонен на подобна демонстрация?