Джо Абъркромби - Гласът на острието

От друга страна, знаеше, че един ден иска да бъде влиятелен човек. Да носи дрехи с много животинска кожа по кантовете и яката, както и тежка огърлица, символ на високия му пост. Искаше хората да му се кланят, да му правят път, когато се зададе, да се умилкват и угодничат. Беше взел това решение преди много време и все още държеше това да се изпълни. Само дето, надниквайки сега отблизо, цялата тази работа с властта му изглеждаше просто фалшива и досадна. Много повече би предпочел сега да е някъде насаме с Арди, въпреки че я видя едва миналата вечер. В нея нямаше нищо досадно…

— … Диваците приближават Остенхорм, така чух аз! — извика някой отляво на Джизал. — Лорд-губернатор Мид събира армия и се е заканил да изтика северняците вън от Англанд!

— Кой, Мид? Този празноглав старец не може на вързано куче хляб да подхвърли!

— Може, но пак има достатъчно акъл в главата да смаже тия животни северняците, нали? Ами така де, един от нашите мъже се равнява на десет от техните…

Джизал чу как гласът на Терез рязко се извиси в писък над общата глъч, достатъчно силен, може би, за да бъде чут и в най-отдалечения край на залата.

— … естествено, че ще се омъжа, щом така заповядва баща ми, но не съм длъжна да ми хареса! — Лицето й имаше такова свирепо изражение, че Джизал не би се учудил, ако в следващия миг забие вилицата си в очите на принца. Донякъде почувства облекчение, че той не е единственият с проблеми с жените.

— … о, да, невероятно представление! Всички говорят само за това! — продължаваше да нарежда Варуз.

Джизал започна да се върти от неудобство на стола си. Колко ли още ще продължи това мъчение? Усещаше, че се задушава. Огледа отново лицата около масата и с периферното си зрение улови отново подозрителния поглед на Глокта. За Джизал продължаваше да е трудно да устои на погледа му — било то на тържеството в негова чест или където и да е другаде. Какво има против него този сакат негодник?

Дребно, жалко нищожество. Не спечели честно. Не знам как, но го направи. Сигурен съм. Глокта отмести бавно поглед към срещуположната маса и съзря Баяз. Дъртият мошеник се разполагаше като у дома си. И той има пръст в тази работа. Заедно скалъпиха измамата. Успяха някак.

— Уважаеми лордове, дами! — Гласовете утихнаха, когато лорд-шамбеланът се изправи и се обърна към присъстващите. — От името на Негово величество, бих желал да приветствам всички с добре дошли на това скромно събиране. — Кралят се размърда леко, огледа се неразбиращо, примигна и пак затвори очи. — Естествено, поводът за това тържество е капитан Джизал дан Лутар, който съвсем наскоро добави името си в списъка на най-доблестните мъже в Съюза: победителите в ежегодния Турнир. — Няколко чаши бяха вдигнати и в залата се разнесе мърморене.

— Виждам сред събралите се тук някои от предишните победители в Турнира, много от които днес заемат важни държавни постове: лорд-маршал Варуз, командир Валдис от Кралските рицари вестители, ето там е майор Уест, отскоро в щаба на маршал Бър, разбира се. Дори аз самият бях победител навремето. — Той погледна издутото си шкембе. — Естествено, говоря за преди много време. — По масите премина учтив смях. Направи ми впечатление, че не бях споменат. Май не всички победители са за завиждане?

— Победителите в Турнира често се устремяват към велики дела — продължи лорд-шамбеланът. — И аз се надявам, всички ние се надяваме, това да бъде бъдещето и на младия ни приятел, капитан Лутар. — Аз лично се надявам противния шмекер да го сполети бавна и мъчителна смърт в Англанд. Наравно с останалите, Глокта вдигна тост за здравето на арогантния негодник, който сега седеше ухилен и се топеше от удоволствие.

Като си помисля само. Преди време и аз седях в същия този стол, ръкопляскаха ми, потупваха ме по гърба, завиждаха ми. Други мъже в помпозни дрехи, други изпотени от жегата лица, но иначе почти нищо не се е променило. Дали и моята усмивка е била така самодоволна? Не, разбира се. Аз бях още по-лош случай от него. Но поне спечелих заслужено.

Хоф така се бе надъхал, че не спря с тостовете чак докато бокала му не остана празен. После го плъзна по масата и поиска да бъде напълнен отново. Облиза устни и продължи.

— И сега, преди да бъде сервирана вечерята, имаме специално подготвена малка изненада от моя колега във Висшия съвет, архилектор Сълт. — При тези думи лорд-шамбеланът се стовари тежко в стола си и протегна празен бокал за още вино.