Джо Абъркромби - Гласът на острието

Глокта хвърли един поглед на Сълт. Изненада от архилектора? Лоши новини за някого.

Тежките червени завеси на сцената бавно се вдигнаха и разкриха възрастен мъж, легнал на дъските на сцената. Беше облечен в бели дрехи, нацапани с червено — имитация на кръв. Зад него имаше голямо платно, на което бяха нарисувани гора и звездно небе. То извика неприятни спомени у Глокта за стенописа в кръглата стая в избата на порутената къща на Северард при доковете.

На сцената излезе с плавна походка втори мъж: висок и слаб, с невероятно изящни черти. Главата му бе гладко избръсната и имаше къса, бяла брада, но Глокта веднага го позна. Йосиф Лестек, един от най-уважаваните актьори в града. Той изигра умело изненада при вида на окървавения труп.

— Ооо! — извика той и разпери ръце, изигравайки едновременно ужас и отчаяние. Имаше невероятно силен глас, от вика му гредите на покрива направо потрепериха. Доволен, че е успял да привлече вниманието на всички в залата, Лестек започна да рецитира репликите си, като не спираше да ръкомаха с ръце. Лицето му се изпълни с емоция.

Възрастният актьор отметна назад глава и Глокта забеляза сълзи в очите му. Страхотен номер, да можеш да плачеш по поръчка. Една сълза се търкулна по бузата му и публиката затаи дъх. Той се обърна отново към тялото на земята.

Лестек падна на колене и заблъска с юмруци гърдите си:

Актьорът бавно вдигна поглед към публиката, изправи се на крака и огромната мъка на лицето му премина в твърда решителност.

Очите му проблеснаха. Заметна пелерината си и напусна сцената под бурните аплодисменти на публиката. Това беше съкратена версия на доста популярна пиеса, която често се поставяше в града. Макар и не така добре като това изпълнение. Глокта с изненада откри, че той самият ръкопляска. Добро изпълнение. Благородство, страст, власт. В пъти по-убедителен е от един друг мним Баяз, за когото се сещам.

Глокта се облегна назад, изпъна левия си крак под масата и се приготви да догледа представлението.

Логън гледа с изкривено от недоумение лице. Досети се, че това е от онези представления, за които беше споменал Баяз, но езикът му се стори доста непонятен, за да схване всичко.

Движеха се напред-назад, въздишаха тежко, ръкомахаха с ръце и нареждаха някак странно и напевно. Двама от тях трябваше да бъдат чернокожи, но всъщност си бяха нацапали лицата в черно. В друг момент от представлението онзи, който трябваше да е Баяз, шепнеше на някаква дама през затворена врата. Умоляваше я да му отвори, само дето вратата беше най-обикновена боядисана дъска насред нищото, а дамата бе момче в рокля. Много по-лесно би било, помисли си Логън, просто да заобиколи дъската и да си говорят направо.

Едно обаче веднага стана ясно — истинският Баяз не беше доволен. Логън усещаше как с всяка следваща сцена недоволството му расте. Щом достигна кулминацията си, Баяз заскърца със зъби, когато злодеят, едър мъж с ръкавица и черна превръзка на едното око, бутна момчето от бойниците на направена от дърво крепостна стена. Очевидно беше, че момчето трябваше уж да падне от много високо, но Логън го чу как тупна върху нещо меко, точно зад дървената преграда.

— Как смеят, мамка му? — изръмжа тихо истинският Баяз. Ако можеше, в този момент Логън би излязъл от залата, но за съжаление трябваше да се задоволи само с преместване на стола си към Уест, колкото се може по-далеч от гнева на Първия магус.

Сега фалшивият Баяз уж се биеше с онзи с ръкавицата и превръзката на окото, но всъщност двамата просто обикаляха един около друг и непрекъснато говореха. Накрая злодеят последва момчето през дървената палисада, но не преди противникът му да вземе от него един огромен златен ключ.