Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Хм. В крайна сметка, доколкото разбирам, все още не разполагаме с никакви резултати, така ли е?

— Не съвсем. Разполагаме с това. — Глокта измъкна от джоба си древния свитък и го подаде на Сълт.

По лицето на архилектора се четеше известна доза любопитство, докато развиваше пергамента. Той го разпъна пред себе си на масата и се вгледа в непонятните символи.

— Какво е това?

— Ха. Явно не знаеш всичко на този свят. Може да се каже, че е исторически документ. Описание на победата на Баяз над господаря Създател.

— Исторически документ. — Сълт замислено потупа с пръст по масата. — И по какъв начин ще ни помогне той? Може би искаш да кажеш, по какъв начин ще е от полза за теб?

— Според него нашият приятел Баяз е този, който е запечатал Кулата на Създателя. — Глокта кимна към извисяващата се грамада отвън — заключил портите и… взел ключа.

— Ключ? Тази кула винаги е била запечатана. Винаги. И доколкото ми е известно, в портите дори няма ключалка.

— За същото си помислих и аз, Ваше високопреосвещенство.

— Хм. — Усмивката бавно се завърна на лицето на архилектора. — Историята е такава, както я разказваме, нали? И, смея да твърдя, нашият приятел Баяз добре разбира това. Той самият се опитва да използва историята ни срещу нас, но ето че сега можем да си разменим ролите. Оценявам иронията. — Той вдигна свитъка. — Автентичен ли е?

— Има ли значение?

— Не, естествено.

Сълт грациозно се изправи и тръгна бавно към прозореца, като през това време леко потупваше свитъка в дланта си. Остана за момент пред прозореца, загледан навън. Когато се обърна, на лицето му бе изписано огромно задоволство.

— Току-що ми хрумна, че утре вечер има тържество в чест на новия ни шампион, капитан Лутар. Проклет мошеник. Всички значими личности ще присъстват: кралицата, двамата принцове, по-голямата част от Висшия съвет и много влиятелни благородници. Да не забравиш краля. Дотам сме стигнали, че вече присъствието му на официална вечеря не си заслужава споменаването. Те са идеалната публика за малкото ни представление със сваляне на маските, не мислиш ли?

Глокта предпазливо кимна.

— Разбира се, архилекторе. Идеална публика. Ако планът проработи. Ако ли не, ще бъде крайно неподходящата публика за провал.

Сълт като бе ли предусещаше триумф.

— Точно така, най-подходящия случай за целта, а и имаме достатъчното време за подготовка. Изпрати съобщение на нашия приятел, Първия магус, с което го уведомяваме, че той и спътниците му са най-тържествено поканени на тържеството. Надявам се, ти също ще присъстваш?

Аз? Глокта отново кимна в съгласие.

— Не бих пропуснал за нищо на света, Ваше високопреосвещенство.

— Чудесно. Доведи и практиците си, нашите приятели може да решат да прибегнат до насилие, когато осъзнаят, че играта им е разкрита. Кой знае на какво са способни подобни варвари? — Едва доловим жест на ръката на архилектора сложи край на разговора. Всичките тези стълби само за това?

Докато Глокта бавно се влачеше към изхода, Сълт наблюдаваше изпитателно свитъка в ръката си.

— Идеалната публика — го чу Глокта да промърморва под носа си, докато затваряше зад себе си тежката врата.

В Севера всички войници на кой да е главатар са с него всяка вечер. Седят заедно на общата маса в тронната му зала, а жените носят дървени купи с храна. Набождаш голямо парче месо с ножа си, после пак с него отрязваш по-малки парченца, които тъпчеш с пръсти в устата си. Ако попаднеш на кост или хрущял, просто ги хвърляш в сламата по пода и кучетата свършват останалото. Самата маса, в случай че въобще има такава, представлява просто грубо сковани талпи, целите в мазни петна, дупки и бразди от многото забивани в тях ножове. Войниците седят на дълги пейки, а за именитите воини може да има и някой друг стол. В залата обикновено е тъмно, особено през дългите зими, и задимено от пушека в огнището и лулите с дървесна гъба на мъжете. Често се пеят песни и залата се оглася от приятелски закачки, които понякога преминават в крясъци и недотам приятелски такива, но винаги има много пиене. Има само едно правило, чакаш главатарят пръв да започне да се храни.

Логън не знаеше какви може да са правилата тук, но нещо му подсказваше, че са доста.

Шейсетте, може би малко повече, гости седяха около три дълги маси, подредени във формата на подкова. За всеки от гостите имаше отделен стол, а тъмното дърво на масите бе полирано до блясък, достатъчно, реши Логън, че да се огледаш в тях. Беше светло, заради стотиците свещи по стените и масите. Пред всеки имаше поне три ножа с тъпи остриета и куп други неща, подредени на масата, и Логън нямаше представа за какво могат да служат, включително и големия, плосък диск от блестящ метал.