Джо Абъркромби - Гласът на острието

На пръв поглед Горст изглеждаше пълната му противоположност. Размахваше бясно остриетата, привидно без всякакъв замисъл, но Глокта знаеше, че това не е така. Има напълно нов подход. По мое време фехтовката беше просто мушкай, мушкай и пак мушкай. На Турнира следващата година всички ще размахват и секат с такива тежки остриета. Замисли се дали навремето би победил Горст. При всички положения би било дуел, който си заслужава да видиш — далеч по-добър спектакъл от тази пародия.

Горст се справи с лекота с няколко неубедителни промушващи удара на Джизал и в следващия момент Глокта примижа, а тълпата извика възмутено, когато поредният му касапски замах почти отлепи краката на Лутар от земята. Сега Джизал бе притиснат до линията на кръга и нямаше как да избегне следващия страничен замах на тежката стомана, затова просто отскочи назад в пясъка.

— Три победи за Горст, нула за Лутар! — обяви реферът.

Глокта бе разтърсен от радостен кикот, когато ядосаният Лутар замахна яростно и удари с рапирата си земята, при което запрати пръски пясък наоколо. Лицето му бе пребледняло и представляваше жалка картина на самосъжаление. Майко мила, капитан Лутар, май отиваме на четири към нищо. Пълна загуба. Срам и позор. Може би това ще научи жалкото хленчещо нищожество на малко смирение. Един добър бой се отразява крайно благотворно на някои хора. Виж мен, например.

— Начало!

Четвъртият рунд започна точно както завърши третият. С Лутар, отнасящ здрав бой. Човекът се бе изчерпал откъм идеи, Глокта веднага го забеляза. Лявата му ръка реагираше бавно, движеше се болезнено, а краката му изглеждаха натежали. Нов зашеметяващ удар се стовари със звън върху рапирата му и го запрати, залитащ и задъхан, към границата на кръга. Сега Горст просто трябваше да натисне още малко. А нещо ми подсказва, че не е от хората, дето оставят недовършена работата си. Глокта взе бастуна си и се изправи. За никого не бе тайна, че краят наближава, и той не искаше да се окаже притиснат от разочарованата тълпа, когато всички едновременно станат да си вървят.

Тежката рапира на Горст полетя отвисоко към Лутар. Довършващият удар. Лутар нямаше друг избор, освен да опита да парира, а това неминуемо щеше да го изхвърли от кръга. Или да разцепи дебелата му глава. Да се надяваме на второто. Глокта се усмихна и се обърна да си върви.

Съвсем неочаквано, с крайчеца на окото си, мярна, че ударът пропуска целта. Горст примигна невярващо, когато дългото му острие се вкопа в тревата и изръмжа в момента, в който Джизал го посече странично в бедрото с кинжала си. И това недоволно ръмжене бе единственият израз на емоция, който гигантът бе показал днес.

— Победа за Лутар! — извика реферът след кратка пауза, без да съумее да прикрие изненадата си напълно.

— Не — промърмори Глокта, когато тълпата около него избухна в бурни аплодисменти. Не. През живота си се беше бил в стотици рундове и бе гледал може би хиляди, но никога не бе виждал нещо подобно. За пръв път виждаше толкова бърза реакция. Осъзнаваше, че Лутар е добър фехтовач. Но никой не е чак толкова добър. Проследи със сериозно изражение как двамата финалисти излизат от загражденията си след втората почивка.

— Начало!

Лутар бе нов човек. Атакува фронтално, започна да преследва Горст със светкавични промушващи удари и не му даваше никаква възможност да замахне. Сега едрият изглеждаше на предела на възможностите си: парираше и лавираше между ударите, като отчаяно се стараеше да поддържа безопасна дистанция. Сякаш по време на почивката тайно бяха измъкнали Лутар от арената и го бяха заменили с напълно различен човек: по-силен, по-бърз и далеч по-уверен негов двойник.

Така дълго лишена от повод за ликуване, публиката се дереше с цяло гърло. Но Глокта не споделяше всеобщия ентусиазъм. Става нещо тук. Нещо не е наред. Обиколи с поглед лицата на седящите около него, но по всичко личеше, че никой друг не вижда нищо нередно. Виждаха само онова, което им се искаше, а именно как Лутар хвърля страхотен и напълно заслужен пердах на грозния касапин. Глокта зашари с очи по пейките на трибуните, без да знае какво точно търси.

Баяз, самозваният магьосник. Седеше на един от предните редове, изцяло погълнат от дуела, без да изпуска от очи двамата финалисти. До него седяха „чиракът“ му и белязаният северняк. Изглежда никой не забелязваше какво става, погледите на всички бяха вперени в кръга и двамата фехтовачи, но Глокта видя. Разтри очи и отново погледна.