Джо Абъркромби - Гласът на острието

Необнадеждаващо начало. Следващият замах на Горст последва веднага след първия и се стовари отгоре му с още по-голяма сила. Джизал отскочи встрани и увеличи дистанцията, като по този начин си осигури пространство и време. Време, за да измисли някаква тактика, нещо, с което да се противопостави на безмилостния порой от свистяща стомана. Но Горст не възнамеряваше да му предостави такава възможност. Той нададе поредното си гърлено ръмжене и нанесе следващия си невъзможен за париране удар.

Когато успяваше, Джизал лавираше между летящите остриета, когато не успяваше, ги парираше. Китките му започнаха да изтръпват от нескончаемия побой. Първоначално се надяваше Горст да се умори. Никой не можеше да върти тази тежка стомана по начина, по който той го правеше за дълго. Скоро чудовищното темпо ще си каже думата и здравенякът ще стане по-бавен, ще отпадне и остриетата му ще изгубят способността си да хапят така свирепо. Тогава Джизал ще се впусне в неуморно настъпление, ще изтощи докрай противника и ще го срази. Тълпата ще разцепи с крясък Агрионт. Класически пример за победа над привидно по-силен противник.

Само дето Горст не се умори. Този човек беше като машина. Няколко минути по-късно в притворените му очи още нямаше и най-малка следа от изтощение. В редките моменти, в които Джизал дръзваше да отмести поглед от оръжията и да го погледне в очите, той не забеляза в тях никаква емоция. Рапирата на Горст продължаваше да сече с широк замах, отново и отново, а кинжалът му винаги бе на безпогрешно точното място, за да отклони вялите контранападения на Джизал, когато въобще успяваше да промуши някое между засипващите го атаки. Мощта на ударите на Горст така и не отслабна, ръмженето му си остана все така гърлено и енергично. Останала без повод за аплодисменти, публиката започна сърдито да шуми. Джизал бе този, който пръв усети как краката му се забавят, как потта хвърчи от челото му и дръжките на оръжията се плъзгат в ръцете му.

Видя удара сякаш от цяла миля разстояние, но не можеше да направи нищо. Бе отстъпил докрай и сега бе на самата линия на кръга. Бе парирал удари, докато вече напълно не усещаше пръстите си. Този път, когато вдигна уморена ръка и парира със звън на стомана, един уморен крак се подхлъзна и Джизал излетя от кръга. Падна на една страна и кинжалът излетя от изтръпналите му пръсти. Главата му се тресна в земята и той усети скърцането на пясък в устата си. Падането бе едновременно болезнено и истински срам, но Джизал бе прекалено уморен и смазан, за да изпита кой знае какво разочарование.

— Една победа за Горст! — извика реферът. Оскъдните аплодисменти бяха смазани от мощно освиркване и подигравки, но едрият мъж сякаш не ги чуваше. Той затътри крака и с наведена глава застана в точката си. Вече предусещаше и следващата си победа.

Джизал бавно се обърна и застана на ръце и колене, и без да бърза да се изправя. Раздвижи изтръпналите си китки. Имаше нужда от малко време да си поеме въздух, да се подготви, да измисли стратегия. И Горст му го даде: стоеше в очакване, едър, мълчалив и неподвижен. Джизал изтупа пясъка от ризата си. Как да го бие? Как? Пристъпи бавно в точката си и вдигна остриетата.

— Начало!

Този път Горст го връхлетя още по-здраво. Размахваше рапирата си, все едно коси трева, и принуди Джизал да затанцува из целия кръг. Един от ударите му мина толкова близо отляво, че Джизал почувства раздвижването на въздуха покрай бузата си. Следващият мина също така близо, но отдясно. И тогава Горст замахна отстрани, като се целеше в главата му. Джизал видя пролуката. Сниши се под замаха и усети как острието на рапирата разроши косата му. Докато тежката стомана на Горст прелиташе над главата му и в завършващата фаза на удара почти закачи лицето на рефера, Джизал скъси дистанцията. Сега дясната страна на противника му бе напълно незащитена.

Джизал се хвърли напред, уверен, че най-после е направил своя пробив, предусетил изравняването на резултата. Но Горст пое с кинжала си промушващия удар на рапирата му и го отклони встрани. Двете остриета изстъргаха едно в друго и гардовете им щракнаха един в друг. Джизал яростно посече с късото си острие, но Горст съумя да парира и този удар. Незнайно как, рапирата му се издигна точно навреме и спря острието на Джизал на косъм от гърдите си.

За момент останаха така, със закопчани пред гърдите си оръжия и лица на педя едно от друго. Оголил зъби, Джизал ръмжеше като куче. Мускулите на лицето му се стегнаха в свирепа маска. Грубото лице на Горст не издаваше никакво напрежение. Изглеждаше като човек, който пикае: ангажиран с досадно и неприятно занимание, с което иска да приключи колкото се може по-скоро.