Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Мисля, че Горст ще победи — каза той.

— Сериозно? — Очите на Баяз светнаха. — Какво ще кажеш за един малък облог?

Логън чу как до него Кай рязко и шумно пое въздух през стиснати зъби.

— Никога не се обзалагай с магус — прошепна чиракът.

Логън не взе присърце предупреждението.

— Че какво толкова имам аз, което мога да заложа? — попита той.

Баяз повдигна рамене.

— Е, тогава просто ей така, за едната чест?

— Хубаво, щом искаш. — Точно от това Логън никога не бе имал много, а и не се притесняваше, че може да изгуби и малкото му останала.

— Бремър дан Горст.

Оскъдните аплодисменти бяха погълнати от вълна от освиркване и гневни провиквания. Едрият като вол мъж се запъти с провлачена походка към една от точките в кръга. Тежките стоманени остриета се полюшваха небрежно в големите му длани. Между късо подстриганата му коса и яката на ризата, там, където трябваше да е вратът, се виждаше само едно масивно парче стегнат мускул.

— Грозно копеле — промърмори под носа си Джизал, докато проследяваше с поглед противника си. — Проклет глупав грозник. — Всичките му ругатни обаче не можаха да прозвучат достатъчно уверено, не можа да заблуди сам себе си. Видя как този човек в три дуела направи на пух и прах трима добри фехтовачи, за един от които хората говореха, че още не можел да става от леглото. През последните дни беше тренирал специално за противодействие на касапския стил на Горст: Варуз и Уест го налагаха с тежките дървени дръжки на метли, които той трябваше да избягва и парира. Провали се неведнъж в тази си задача и в момента все още изпитваше болка от получените наранявания.

— Горст — провикна се отново реферът с почти умолителен тон, в опит да измъкне поне някакви аплодисменти от публиката, но тя не искаше и да чуе. Освиркванията се засилиха и се смесиха с подигравки и заяждания в момента, когато Горст застана на точката си.

— Вол такъв!

— Връщай се във фермата и опъвай ралото!

— Бремър животното!

Докъдето му стигаше поглед, Джизал виждаше само хора. Всички бяха тук днес. Сякаш целият свят се бе събрал на арената. Всичкото простолюдие от града седеше по най-отдалечените краища на трибуните. Средните части преливаха от търговци, занаятчии и чиновници. Всеки мъж или жена от аристокрацията на Агрионт седеше в предните редове, от петите синове на дребните благородници до големците във Висшия съвет и Камарата на лордовете. Кралската ложа също бе пълна: кралицата, двамата принцове, лорд Хоф и принцеса Терез. Като никога, кралят дори не изглеждаше заспал, каква чест само. Ококорените му очи шареха наоколо с недоумение. Някъде там бяха бащата на Джизал и братята му, приятелите, офицерите от батальона му, кажи-речи всичките му познати. Надяваше се сред тях да е и Арди, да е дошла да го гледа…

Забележителна публика, спор няма.

— Джизал дан Лутар — изрева реферът. От безразборната глъч на тълпата се надигна буря от аплодисменти, цялата арена прогърмя. Виковете и крясъците отекнаха оглушително, чак болезнено в главата на Джизал.

— Давай, Лутар!

— Лутар!

— Убий това животно!

— Тръгвай, Джизал — прошепна в ухото му Варуз и го плесна по гърба, побутвайки го леко към кръга. — Успех!

Джизал вървеше като в мъгла. Шумът от трибуните блъскаше в ушите му и главата му напираше да се пръсне. Тренировките от изминалите месеци проблясваха в главата му. Бягането, плуването, тежкия стоманен прът. Спаринг-дуелите, гредата и безкрайното повторение на позиции. Наказанията, обучението, потта и болката. И всичко това, за да застане днес в този кръг. Всичко се сведе до четири от седем победи.

Джизал зае мястото си срещу Горст и се вгледа в притворените му очи. Те отвърнаха на погледа му, хладни, безразлични, сякаш гледаха към нещо зад него, без дори да го забелязват. Това го подразни и той опита да пропъди тази мисъл от главата си. Повдигна гордо благородната си брадичка, не трябва, не може да позволи на този глупак да го победи. Ще покаже на всички тези хора своето благородно потекло, уменията си, ще им покаже на какво е способен. Той е Джизал дан Лутар. Ще спечели този дуел и това е неопровержимата истина. Убеден бе в това.

— Начало!

Още първият замах го извади от равновесие. Разби увереността му, достойнството му, а за малко и китката му. Естествено, беше гледал как се дуелира Горст, ако това въобще можеше да се нарече фехтовка, очакваше атака с мощни удари, но нищо не можеше да го подготви за подобен съкрушителен сблъсък. Тълпата затаи дъх заедно с него, когато силата на удара го накара да залитне няколко крачки назад. Всичките му старателно изградени стратегии, всичките съвети на Варуз се изпариха. Лицето му се изкриви от шока и болката. Ръката му трепереше от мощния удар, ушите му пищяха от пронизителния звън на метала. Коленете му се разтрепериха и устата му зяпна.