Джо Абъркромби - Гласът на острието

В този момент Джизал натисна с всичка сила, всеки добре трениран мускул на тялото му се напрегна: краката запъваха в земята, коремът напъваше да извърти ръцете, ръцете натискаха дланите, а те от своя страна стискаха с всичка сила дръжките на оръжията. Бе напрегнал всеки мускул и всяко сухожилие. Осъзнаваше, че е в по-добра позиция, Горст бе почти изваден от равновесие, само да успее да изтика здравеняка, само стъпка назад… поне инч още…

В същия момент Горст свали рамене, изръмжа и отблъсна Джизал назад. Метна го както дете захвърля омръзнала му играчка.

Джизал се запрепъва заднешком с широко отворени от изненада очи и уста. Стъпалата му отчаяно затърсиха опора и цялото му внимание се насочи към това да остане на крака. Чу как Горст изръмжа и с изненада видя острието на рапирата му отново да полита в широка дъга отстрани. В това положение не можеше и да помисли за избягване на удара с тяло, дори нямаше време за подобно движение. Лявата му ръка се вдигна инстинктивно, но дебелото, притъпено острие на Горст отнесе кинжала му като сламка и се заби в ребрата му. Ударът изкара въздуха от дробовете му с болезнен стон и ехото го повтори многократно в притихналата арена. Краката му се подкосиха и той се просна на тревата с разперени ръце. Дъхът му свистеше на пресекулки като пробит ковашки мех.

Този път нямаше никакви аплодисменти. Тълпата изля гнева си върху Горст и го засипа с освиркване, докато едрият мъж се връщаше в заграждението си.

— Проклет да си, Горст, изрод такъв!

— Ставай, Лутар! Ставай и нападай!

— Върви си у дома, животно такова!

— Проклет дивак!

Недоволните крясъци преминаха в неубедителни аплодисменти, когато Джизал се надигна от тревата. Цялата лява половина от тялото му изгаряше от болка. Ако в дробовете му имаше останал достатъчно въздух, сигурно би закрещял с пълно гърло. Въпреки всичките усилия, въпреки всичките тренировки, противникът му го превъзхождаше и Джизал осъзнаваше това. Призля му от мисълта, че догодина ще трябва да премине отново през всичките мъки. Положи всички усилия да не изглежда сломен, докато вървеше тромаво към заграждението си, но не успя да се сдържи да не се свлече от безсилие върху стола. Пусна очуканите си оръжия на земята и задиша тежко.

Уест се наведе над него и вдигна ризата му, за да огледа пораженията. Джизал погледна боязливо надолу. Очакваше да види огромна дупка в гърдите си, но вместо това видя само дълга, доста неприятна на вид, зачервена ивица напряко на ребрата, която вече започваше да се подува.

— Нещо счупено? — Маршал Варуз се надвеси над рамото на Уест.

Майорът докосна ребрата му и Джизал стисна очи, за да спре сълзите си.

— Не мисля, но, мамка му! — Уест захвърли ядосано кърпата. — Това ли наричаме красива игра? Няма ли някакво правило срещу такива тежки оръжия?

— Трябва само да са с еднаква дължина — поклати мрачно глава Варуз, — но за тежината няма ограничения. Така де, кой би искал да мъкне толкова тежки остриета?

— Е, вече е ясно кой! — тросна се Уест. — Дали да не прекратим дуела, преди онова копеле да му е отнесло главата?

Варуз се направи, че не го е чул. Наведе се към лицето на Джизал.

— Слушай ме сега. Имаш седем рунда! Четири от седем победи! Има още време!

Време за какво, помисли си Джизал, да ме разсече на две, въпреки притъпените остриета.

— Твърде силен е! — задъхано каза Джизал.

— Твърде силен? Никой не е твърде силен за теб! — извика Варуз, но дори сам не си повярва. — Има време! Можеш да го биеш! — Възрастният маршал засука мустаци. — Можеш да го победиш!

Но Джизал забеляза, че маршалът не предложи как точно да стане това.

За момент Глокта се притесни, че ще се задави, толкова силно се тресеше от смях. Опита да насочи мислите си към нещо различно от това как Джизал дан Лутар биваше размазван в кръга, но не успя. Видя го как примижава с очи, докато избиваше поредния удар на Горст. Откакто получи онзи удар в ребрата, лявата му половина не работеше добре и Глокта почти усещаше болката му. О, каква радост за очите ми е от време на време да виждам чуждото страдание. Публиката съвсем посърна, когато видя как Горст подгони с мощни атаки любимеца им из кръга. Само Глокта избухваше в сподавен кикот през стиснатите си венци.

Лутар беше бърз и действаше светкавично в момента, в който видеше връхлитащата стомана. Добър фехтовач е. Достатъчно добър, за да спечели Турнира в някоя по-посредствена година. Бързи крака и ръце, но умът му не сече достатъчно бързо. Не и колкото трябва. Прекалено предсказуем е.