Джо Абъркромби - Гласът на острието

Феро се претърколи по корем и се разкашля. Докато се изправяше с мъка на крака, видя, че мъжът просто стоеше на едно място и я гледаше. Стисна сабята с две ръце и замахна в широка дъга над главата си. Незнайно как, той бе отскочил встрани и острието й се заби дълбоко в пръстта. Отнякъде излетя крак и силно се стовари в корема й. Въздухът излетя от дробовете й и тя се преви о две. Пръстите на ръцете й се отпуснаха и сабята остана да се поклаща, забита в земята. Усети, че коленете й се подкосяват.

— И сега… — Нещо тежко я удари и носът й изхрущя. Коленете й поддадоха и земята я блъсна здраво в гърба. Отново се изтърколи немощно и застана на колене. Светът се въртеше и лицето й бе цялото в кръв. Примигна и разтърси глава, в опит да спре световъртежа. Образът на мъжа беше размазан и продължаваше да танцува пред очите й. Приближаваше я. Видя го как измъква стрелата от гърдите си. Нямаше кръв, само прах. Малко облаче прах се изви във въздуха, нищо повече.

Ядач. Това ще да е.

Феро се изправи и се олюля. Измъкна ножа от колана си. Замахна към него и пропусна, замахна отново, но и вторият опит да го наръга не успя. Главата й се маеше. Феро изкрещя и замахна с всичка сила, този път в опит да го посече.

Мъжът я сграбчи за китката. Лицата им бяха на не повече от фут едно от друго. Кожата му бе безупречна, гладка като тъмно стъкло. Изглеждаше млад, почти дете, но очите му бяха на възрастен. Гледаха сурово. Той започна да я оглежда — с любопитство, с интерес, като момче, намерило интересен бръмбар.

— Тази не отказва лесно, а, сестро?

— Свирепа е! Пророкът ще й се зарадва!

Мъжът помириса Феро и сбърчи нос.

— Пфу. Май ще трябва първо да бъде поизмита.

Тя го удари с глава в лицето. Главата му се лашна назад, но мъжът само се изхили. Сграбчи Феро за гърлото и изпъна ръката си напред. Ръцете й драскаха да докопат лицето му, но неговата ръка беше по-дълга и тя не можеше да го достигне. Пръстите му започнаха да откопчават нейните от дръжката на ножа. Хватката около шията й беше желязна. Не можеше да диша. Оголи зъби, бори се, ръмжа, рита с крака. Напразно.

— Жива, братко! Трябва ни жива!

— Жива — промърмори мъжът, — но не и невредима.

Жената се разсмя. Краката на Феро се отделиха от земята и заритаха във въздуха. Усети как един от пръстите й изпука и ножът падна в тревата. Ръката около шията й затегна допълнително хватката и Феро заби в нея изпочупените си нокти. Напразно. Светлината на деня започна да изчезва.

Феро чу отново смеха на жената, някак слаб и отдалечен. От мрака изплува лице, нечия ръка погали бузата й. Пръстите бяха топли, меки и нежни.

— Не мърдай, дете. — Очите на жената бяха тъмни и дълбоки. Феро усети дъха й по лицето си, топъл и ухаещ. — Ранена си, трябва да си починеш. Стой мирна… спи.

Феро усещаше краката си тежки като олово. Ритна вяло за последен път и тялото й увисна безжизнено. Сърцето й забави ход…

— Почивай сега. — Клепачите на Феро започнаха да натежават. Красивото лице на жената се размаза пред очите й.

— Спи. — Феро прехапа силно езика си и устата й се напълни със солен вкус.

— Не мърдай. — Феро изплю кръвта в лицето на жената.

— Ах! — изкрещя онази с погнуса и изтри с ръка очите си. — Продължава да се бие!

— Тези като нея никога не се отказват. — Гласът на мъжа долетя някъде иззад ухото на Феро.

— Чуй ме сега, кучко! — изсъска жената. Стисна в железни пръсти челюстта на Феро и здраво я раздруса. — Ти идваш с нас! С нас! Жива или мъртва! Чуваш ли?

— Тя няма да ходи никъде — разнесе се друг, плътен и мек глас. Звучеше познато. Феро примигна и разтърси глава. Жената се бе обърнала към стоящ наблизо мъж. Юлвей. Гривните му издрънкаха тихо, когато той се отправи с бавна походка към тях през тревата. — Жива ли си, Феро?

Феро успя да изграчи нещо неразбираемо.

— Кой си ти, дърто копеле? — Жената изгледа презрително възрастния мъж.

— Аз съм едно дърто копеле — въздъхна Юлвей.

— Разкарай се оттук, псе! — извика мъжът. — Нас ни изпраща Пророкът. Самият Калул!

— И тя идва с нас!

Юлвей изглеждаше посърнал.

— Не мога ли да ви накарам да размислите? — попита той.

Братът и сестрата се изсмяха.

— Глупак! — извика мъжът. — Ние никога не променяме решенията си! — Той пусна ръцете на Феро и дърпайки я след себе си, пристъпи предпазливо напред.

— Жалко — каза Юлвей и поклати глава. — Щях да ви помоля да изпратите поздравите ми на Калул.

— Пророкът не се занимава с такива като теб, просяк такъв!