Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Голяма кесия като за такъв дребосък — каза той, докато приближаваше.

— Ами, ъъъ… — промърмори Лонгфут и се скри зад гърба на Логън.

— Ужасно тежък товар за дребосък като теб — добави другият. — Какво ще кажеш да ти помогнем с него, а?

Нито един от двамата не държеше оръжие, но по начина, по който държаха ръцете си, Логън прецени, че разполагат с такова. Третият мъж приближаваше зад него, усещаше го как се движи. Близо е. По-близо от двамата отпред. Ако успее да оправи първо него, шансовете му щяха да са добри. Не можеше да рискува да погледне назад, това щеше да го лиши от момента на изненадата. Трябваше да разчита на късмет. Както винаги.

Логън стисна зъби, замахна с лакът зад гърба си и тежкият му удар улучи мъжа в брадата. С другата си ръка сграбчи китката му и това се оказа добър ход, защото онзи стискаше нож в същата ръка. Логън отново го фрасна с лакът, този път в устата, и докато нещастникът се свличаше омаломощен на земята, измъкна ножа от пръстите му. Рязко се извърна, като очакваше всеки момент да бъде наръган, но двамата отпред не бяха помръднали от местата си. Бяха извадили своите ножове и единият тъкмо се канеше да тръгне напред, когато видя ножа в ръката на Логън.

Не беше кой знае какво оръжие, шест инча ръждиво желязо, дори нямаше гард пред дръжката, но пак беше повече от нищо. Много повече от нищо. Логън го размаха пред себе си, ей така, да е сигурен, че и двамата са го видели. Почувства се добре. Сега шансовете му бяха доста по-добри.

— Така — каза Логън, — кой е на ред?

Дрипльовците се разделиха и тръгнаха бавно да го обикалят от двете му страни. Поклащаха ножове в ръце, но не бързаха да нападнат.

— Можем да го оправим! — прошепна кривогледият, но приятелят му не изглеждаше много сигурен.

— Или можете да вземете това — Логън отвори стиснатия си юмрук и им показа монетите, които Лонгфут му бе дал — и да ни оставите на мира. Мога да ви дам толкова. — Той рязко замахна с ножа пред себе си, за да придаде повече тежест на думите си. — Толкова струвате за мен — толкова и нищо повече. Е, какво решавате?

Кривогледият се изплю на земята.

— Можем да го оправим! — изсъска отново той. — Тръгвай пръв!

— Ти тръгвай пръв, мамка му! — извика другият.

— Вземете каквото ви предлагам — каза Логън, — така няма да има нужда някой да тръгва пръв.

Онзи, когото беше ударил, изстена и се преобърна по корем на земята. Това напомни на дрипавите мъже за сполетялото го и им подейства отрезвяващо.

— Добре, шибано северняшко копеле, добре. Ще вземем парите!

Логън се усмихна. За момент се замисли дали да не подхвърли монетите на кривогледия и докато той не внимава, да го наръга. Това би направил на младини, но сега се отказа. Защо да си дава зор? Вместо това, подхвърли монетите през рамо на улицата и тръгна предпазливо покрай по-близката стена. Внимателно се размина с двамата крадци. Всяка тяхна стъпка ги приближаваше до монетите, а всяка негова, към изхода от тази ситуация. Скоро размениха места и Логън тръгна заднешком по уличката, като не спираше да държи ножа насочен напред. Когато се отдалечи на десет крачки от тях, ускори ход. Двамата дрипльовци клекнаха и започнаха да събират монетите от земята.

— Още съм жив — прошепна Логън.

Беше извадил късмет и го знаеше. Колкото и корав здравеняк да си, трябва да си истински глупак да мислиш, че има незначителни боеве, в които просто няма как да намериш смъртта си. Извади късмет, че успя да докопа онзи, дето се промъкваше зад гърба му. Късмет, че двамата отпред се оказаха бавни. Е, винаги бе имал късмет в битките. Да, късметът му винаги го извеждаше жив от боевете. Не така добре се справяше с това да не го въвлича в тях, обаче. Въпреки всичко, Логън бе доволен от свършеното. Радваше се, че не се наложи да убие никого.

Усети нечия ръка да го потупва по гърба и рязко се извърна с готов в ръката нож.

— Спокойно, аз съм. — Брат Лонгфут стоеше с вдигнати ръце пред него. Почти бе забравил за навигатора. Сигурно през цялото време бе стоял тихомълком зад гърба му. — Добра работа, Деветопръсти господарю, добра работа! Наистина! Виждам, че и ти имаш своите невероятни таланти! Чакам с нетърпение да потеглим на път заедно, наистина! Насам за доковете! — извика той и отпраши напред.

Логън хвърли последен поглед към крадците в уличката. Бяха още на колене на земята, затова той хвърли ножа и забърза след Лонгфут.

— Вие, навигаторите, никога ли не се биете?

— О, някои от нас го правят, да, с голи ръце, с различни оръжия. Някои от тях са доста опасни, но не и аз! Не! Не ми е присъщо!