Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Оттук ли? — Логън го хвана за ръката и надникна в мрачната алея. — Сигурен ли си?

— Съмняваш се? — попита Лонгфут и на лицето му се изписа ужас. — Нима е възможно да се съмняваш? Именно уменията ми в ориентирането са сред най-важните от всичките ми невероятни таланти! Най-вече заради тези ми способности Първият магус направи това тъй щедро дарение за касата на моя орден! Възможно ли е… чакай малко. — Той вдигна ръка и усмивката се върна на лицето му. Мушна с показалец Логън в гърдите. — Ти не познаваш брат Лонгфут. Засега. Ти си бдителен и предпазлив, разбирам, прекрасни качества. Не мога да очаквам да имаш моята непоклатима вяра в способностите ми. Не! Не би било справедливо. Несправедливостта не е добродетел. Не! Несправедливостта не ми е присъща.

— Исках да кажа…

— Аз ще те убедя! — извика навигаторът. — Точно това ще направя! Ще започнеш да ми се доверяваш повече, отколкото на самия себе си! Да! Оттук е най-пряко! — При тези думи той се понесе с невероятна скорост по съмнителната алея. Логън едва успяваше да не изостава, въпреки че краката му бяха с поне половин фут по-дълги.

— А, задните улички — викна през рамо навигаторът, докато вървяха по тъмните, неприветливи и все повече стесняващи се алеи между сградите. — Задни улички, а?

Всяка следваща алея беше по-тъмна, тясна и мръсна от предходната. Дребният мъж завиваше наляво, надясно, без дори за миг да се поколебае за посоката.

— Усещаш ли това? Усещаш ли тази миризма, Деветопръсти господарю? Мирише на… — Без да забавя ход, той потри палеца в показалеца и средния си пръст, търсейки думата — … загадка! На приключение!

На Логън му миришеше на изпражнения. В канавката лежеше човек, проснат по очи. Мъртво пиян или просто мъртъв. Разминаваха се с измъчени и изпосталели хора, които куцаха или просто стояха на заплашителни групички пред вратите и си подаваха в кръг бутилки. Имаше и жени.

— Четири марки и ще ти дам благословия, северняко! — подвикна една, докато минаваха покрай нея. — Такава благословия, че дълго ще я помниш! Добре де, три!

— Курви — прошепна Лонгфут и поклати глава. — При това евтини. Харесваш ли жени?

— Ъъъ…

— Трябва да отидеш в Ул-Нахб, на брега на Южно море! Там можеш да си купиш робиня за леглото. Наистина можеш! Тези момичета се обучават с години, но пък струват цяло състояние!

— Можеш да си купиш момиче ли? — попита Логън озадачен.

— И момчета продават, ако вкусът ти бие натам.

— А?

— С години се обучават, наистина. Много хора от това живеят там. Ти обучени ли предпочиташ? А? Тези момичета имат такива умения, че направо няма да повярваш! Или иди в Сипани! Леле, какви места има в този град! Жените до една са красавици! Наистина! Като принцеси са! И чисти също така — промърмори Лонгфут и хвърли поглед към една опърпана жена на улицата.

Малко мръсотия не притесняваше Логън. Чисти и красиви му се струваше доста усложнено. Едно от момичетата привлече вниманието му. Стоеше подпряна на една ръка на касата на вратата си и им се усмихна вяло, докато минаваха покрай нея. Намери я за красива по някакъв отчаян начин. Е, поне по-красива от него, а и много време беше минало. Трябва да си реалист по отношение на тези неща.

Логън спря.

— Баяз каза, че иска да му върнеш част от парите, нали?

— Да. Съвсем ясно го каза.

— Значи ще останат някакви пари?

Лонгфут го погледна озадачено.

— Хм, вероятно, да видим… — Той извади с театрален жест кесията, отвори я и зарови пръсти в нея. Разнесе се звън на монети.

— Мислиш ли, че това е добра идея? — Логън се озърна нервно. Няколко глави се бяха извърнали към тях.

— Кое? — Той извади няколко монети, поднесе ги пред очите си и ги огледа, после ги постави в дланта на Логън.

— Май потайността не е един от невероятните ти таланти, а? — С любопитни погледи, двама дрипльовци на алеята тръгнаха бавно към тях. Трети идваше от другата им страна.

— Ни най-малко! — изсмя се Лонгфут. — Ни най-малко! Аз съм директен, такъв съм си аз! Наистина! Аз съм, а… ооо. — Сега и той забеляза мрачните фигури, които се прокрадваха към тях. — Ооо. Неприятно. Оле, майко.

Логън се обърна към момичето пред вратата.

— Дали ще може да… — Тя му затръшна вратата в лицето. Останалите врати по уличката започнаха да се затварят една след друга. — Мамка му. Как си с боя?

— Бог ме е надарил с много невероятни таланти — промърмори навигаторът, — но бойните умения не са сред тях.

Единият от дрипльовците беше силно кривоглед.