Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Същият. Брат Лонгфут на вашите услуги. А вие, предполагам, сте самият знаменит Баяз, Първият магус.

— Същият.

— За мен е чест и привилегия — извика Лонгфут и сграбчи ръката на магьосника — да се запозная с вас!

— За мен също. Надявам се, че пътуването ви е било приятно.

— Всички пътувания са приятни за мен! Винаги! Времето между тях намирам за истинско изпитание. Наистина, така е! — Баяз погледна към Логън, но той просто сви рамене. — Мога ли да попитам кога се очаква да започнем пътуването си? Изгарям от нетърпение да потеглим!

— Надявам се последният член на експедицията ни да пристигне скоро. Ще трябва да наемем и кораб.

— Разбира се! За мен ще е удоволствие да се погрижа за това! Какъв курс да обявя на капитана?

— Запад, през Кръгло море към Старикса, после към Калкис в Старата империя. — Дребният мъж се усмихна и се поклони дълбоко. — Надявам се, одобрявате това?

— Да, но в днешно време корабите рядко пътуват до Калкис. Безкрайните войни в Старата империя правят водите наоколо доста опасни. За беда, изобилстват от пирати. Може да се окаже трудно да намеря капитан, който да склони на този курс.

— Може би това ще помогне. — Баяз подхвърли на масата вечно препълнената си кесия.

— О, да, със сигурност.

— Погрижи се корабът да е бърз. В момента, в който сме готови, не искам да губя и ден.

— Можете да разчитате на това — каза навигаторът и грабна от масата тежката торбичка с монети. — Мореплаването с бавни съдове не ми е присъщо! Не! Ще ви намеря най-бързия кораб в цял Адуа! Да! Ще лети като понесен от Божия дъх! Ще прескача вълните като…

— Просто бърз ще е достатъчно.

Лонгфут сведе глава.

— Време на отпътуване?

— До месец. — Баяз погледна Логън. — Защо не отидеш с него?

— А?

— Да! — извика навигаторът. — Ще отидем заедно! — Той сграбчи Логън за лакътя и го помъкна към вратата.

— Очаквам ресто, брат Лонгфут! — провикна се Баяз след тях.

Навигаторът спря при вратата.

— Ще имате ресто, разчитайте на това. Набито око за качество, търговски нюх и умел подход при пазаренето — усмихна се широко той — са само три от невероятните ми таланти!

— Приказно място е Адуа. Наистина. Малко градове могат да му съперничат. Шафа, може би, по-голям е, но е много прашен. Не може да се отрече, че Дагоска и Уестпорт представляват красива гледка. За някои Оспириа, с неговите планински склонове, е най-красивият град на света, но сърцето на брат Лонгфут принадлежи на Талинс. Бил ли сте там, Деветопръсти господарю, виждал ли сте това величествено селище?

— Ъ…

Логън бе зает с това да се провира през безкрайния поток от хора, без да изостава от дребния човечец.

Лонгфут спря така внезапно, че Логън за малко да се блъсне в него. Навигаторът се извърна с вдигнати ръце и зареян в нищото поглед.

— Талинс по залез-слънце, видян от океана! Повярвайте ми, виждал съм много забележителни гледки, но твърдя, че тази няма равна на себе си. Как само блести слънцето в множеството канали, по куполите на цитаделата на великия херцог, по изящните дворци на принцовете търговци! Къде свършва искрящото море и къде започва блестящият град? А! Талинс! — Той се обърна, препусна отново напред, Логън забърза след него.

— Но Адуа е красиво място, определено, и се разраства с всяка изминала година. Много се е променил от последното ми посещение, наистина. Навремето имаше само аристокрация и простолюдие. Благородниците притежаваха земята, оттам парите и следователно цялата власт. Ха. Простичко, нали?

— Ами…

Логън не успяваше да види по-далеч от гърба на Лонгфут.

— Но сега има търговия, при това мащабна. Търговци, банкери и така нататък. Навсякъде са. Цяла армия. Сега и простолюдието може да забогатее, нали? А богатият обикновен човек има власт. Какъв е той сега, благородник или обикновен човек? Или пък е нещо друго? Ха. Изведнъж стана доста объркано, а?

— Ъ…

— Толкова много богатство. Толкова много пари. И същевременно толкова много бедност. Толкова много просяци и бедни. Това не е добре, много бедни и много богати на едно място, но градът продължава да е красив и непрестанно да расте.

— Аз мисля, че е прекалено претъпкан — промърмори Логън, когато нечие рамо се блъсна в него — и прекалено горещ.

— Ха! Претъпкан? Това ли наричаш претъпкан? Трябва да видиш великия храм в Шафа по време на сутрешна молитва! Или централния площад пред двореца на императора по време на търг за продажба на нови роби! И горещ? Това ли наричаш горещ? В Ул-Сафайн в далечния Юг на Гуркул става толкова горещо през лятото, че можеш да си изпържиш яйце на прага. Наистина! Оттук. — Той се промуши през тълпата към една от задните улички. — Това е най-прекият път!