Джо Абъркромби - Гласът на острието

Кучето поклати глава.

— Напълно възможно е.

— Но може да си струва да опитам, а?

Петимата си размениха тревожни погледи. Форли наистина бе куражлия, но нещо в плана не допадаше на Кучето. Да заложат всички надежди на Бетод не бе добра идея. Никак, при това.

Но, както каза Три дървета, нямаше на кого другиго.

Карстър подскачаше извън кръга. Дългата му, руса коса се пилееше по раменете. Махаше на тълпата и раздаваше въздушни целувки на момичетата. Публиката крещеше и аплодираше перченето на гъвкавия младеж. Той беше от Адуа и офицер в Кралската гвардия. Местно момче, за това е толкова популярен.

Бремър дан Горст стоеше облегнат на преградата в заграждението си и наблюдаваше танца на противника си с притворени очи. Оръжията му изглеждаха необичайно масивни, бяха доста износени и тежки на вид, може би твърде тежки, за да бъдат въртени бързо, но и самият Горст имаше доста масивен вид, не предполагаше някаква скорост. Беше едър като бик, с дебел врат и телосложение на борец. Не изглеждаше като фаворит в предстоящия рунд, това бе преобладаващото мнение сред публиката. Аз не мисля така, обаче.

Наблизо мина събирач на залози и започна да прибира пари от шумните зрители.

— Какъв е курсът на залозите за Горст? — попита Глокта, надвесен от мястото си.

— За Горст ли? — попита събирачът — Едно към едно.

— Залагам двеста марки.

— Съжалявам, приятел, не мога да покрия толкова.

— Сто тогава, при пет към четири.

Човекът се замисли за момент, вдигна поглед нагоре, докато пресмяташе наум.

— Дадено.

Глокта се облегна на мястото си. Погледна към Горст, който навиваше ръкавите на ризата си, докато реферът обявяваше състезателите. Предмишниците му бяха дебели като дънери и при всяко движение на пръстите му по тях изскачаха мускули като дебели въжета. Разкърши врат и пое оръжията си от секунданта. Направи няколко загряващи фронтални атаки. Малцина в публиката забелязаха това, защото бяха ангажирани с аплодирането на Карстър, който заемаше мястото си в кръга. Но Глокта го видя. По-бърз е отколкото изглежда. Много по-бърз. Тежките остриета вече не ми се струват толкова мудни.

— Бремър дан Горст! — обяви реферът и едрият състезател се запъти с тромава походка към кръга.

Аплодисментите за него бяха оскъдни. Никой не виждаше майстор-фехтовача в мудния като вол мъж.

— Начало!

Грозна картина. Още от първата секунда на дуела Горст атакува с широки, не дотам прецизни, но мощни удари на тежката рапира. Приличаше на дървар, който сече дърво. Придружаваше всеки от ударите си с дрезгаво ръмжене. Странна гледка бяха двамата в кръга. Единият просто участваше в състезание по фехтовка, а другият все едно се биеше за живота си. Кротко човече, достатъчно е само да го докоснеш с острието, не е нужно да го разцепиш на две! Колкото повече гледаше Глокта, толкова по-бързо осъзнаваше, че мощните удари на Горст далеч не са така непохватни, както бе решил в началото. Напротив, бяха в добър синхрон и много точно премерени. Карстър се изсмя при първия силен замах на противника си и го избегна с елегантно движение, при третия се усмихваше, а при петия усмивката му вече бе изчезнала от лицето. И май няма да се върне.

Наистина грозна картина. Но преимуществото му е неоспоримо. Карстър се гмурна под поредния силен замах. В този имаше достатъчно сила да му отреже главата, независимо от затъпеното острие.

Фаворитът на тълпата се постара да използва всяка възможност да вземе инициативата и даде всичко от себе си, но Горст го превъзхождаше и в отбрана. Той умело изби ударите му с кинжала и отново всяко негово движение бе съпътствано от ръмжене, после рапирата му продължи да свисти около противника, отново и отново. Глокта примижа с очи, когато дългото острие на Горст срещна това на Карстър с пронизващ ушите звън. Ударът обърна китката на русия офицер и почти изтръгна оръжието от пръстите му. Той залитна назад и лицето му се изкриви от болка и изненада.

Сега ми става ясно защо остриетата на Горст са в такъв вид. Карстър увеличи скоростта си, в опит така да избегне яростните атаки, но Горст се оказа прекалено бърз. Значително по-бърз. Вече бе разучил противника си, предугаждаше всяко негово движение и не спираше да го тормози с удари. Нямаше измъкване.

Два бързи мушкащи удара изтикаха Карстър към края на кръга, а последвалия мощен посичащ удар отстрани изби дългото острие от ръката му. Рапирата му се заби дълбоко в тревата и остана да се поклаща напред-назад. Той залитна назад, с празна ръка и облещени от ужас очи. Тогава Горст го връхлетя. Нададе мощен рев и с всичка сила заби масивното си рамо в беззащитните ребра на русия офицер.