Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Никой не остана! Свършиха битките! Бетод сега е крал! Крал на целия Север! Всички коленичат пред него…

— Не и ние — избоботи Тъл Дуру и се надвеси над него. — Ами Яул Стареца?

— Мъртъв!

— Ами Ситинг или Гърмящия?

— Мъртъв и мъртъв, тъпи копелета! Сега всички битки са на юг! Бетод е във война със Съюза! Аха! И засега добре ги пердашим!

Кучето не знаеше дали да вярва на ушите си. Крал? Никога досега не бе имало крал в Севера. Нямаше нужда от такъв. Пък и Бетод би бил последният човек, когото Кучето би искал за крал. А и това с войната със Съюза? Ненормална работа. Южняците винаги бяха повече от тях.

— Щом няма битки по тези земи — попита Кучето, — вие защо убивате?

— Начукай си го!

Тъл го зашлеви здраво през лицето и той падна на земята. Дау добави един ритник и после го изправи пак на колене.

— Защо ги убихте? — попита Тъл.

— Данъци! — извика Мътния. От носа му течеше кръв.

— Данъци? — намеси се Кучето. Странна дума, почти не разбираше значението й.

— Не искаха да плащат!

— Данъци за кого? — попита Дау.

— За Бетод, ти за кого мислиш? Взе всичката тая земя, разби клановете и си я взе за себе си! Сега хората му дължат, а ние събираме дължимото!

— Данъци, а? Това със сигурност е някоя южняшка измишльотина! И ако не могат да платят? — попита вбесен Кучето. — Бесите ги, така ли?

— Ако не плащат, можем да правим каквото си поискаме с тях!

— Каквото си поискате? — Тъл го сграбчи за врата и голямата му лапа стисна така здраво, че очите на Мътния почти изскочиха от главата му — Каквото си поискате? А хареса ли ти, докато ги бесеше, а?

— Достатъчно, Буреносен — каза Дау и отскубна ръката му от врата на Мътния. Избута го внимателно назад. — Спокойно, здравеняк, не ти е присъщо да убиваш вързан човек. — Той го потупа приятелски по гърдите и измъкна секирата си. — За такива работи трябва човек като мен.

През това време Мътния бе успял да си възвърне дишането.

— Буреносния? — задавено каза той и огледа останалите. — Всичките сте тука май! Ти си Три дървета, този е Мрачния, а това там е Слабака! Значи не коленичите пред Бетод! Браво на вас, тъпи копелета! Къде е Деветопръстия? А? — попита подигравателно Мътния. — Къде ви е Кървавия девет?

Дау се обърна към него и прокара палец по острието на секирата.

— Обратно при пръстта — каза той, — а ти сега отиваш да му правиш компания. Достатъчно те слушахме.

— Остави ме да стана на крака, копеле! — извика Мътния и задърпа въжетата около китките си. — С нищо не си повече от мен, Дау Черния! Избил си повече народ и от чумата! Остави ме да стана и ми дай оръжие в ръката! Хайде, де! Май те е страх да ми излезеш насреща, а, страхливецо? Страх те е да ми дадеш равен шанс, а?

— Страхливец ме наричаш, а? — изръмжа Дау. — Ти, който трепеш деца за удоволствие? Преди малко имаше острие в ръката и сам го хвърли. Това ти беше шансът и трябваше да го използваш. Такива като теб не заслужават втори. Ако имаш да казваш нещо важно, казвай го сега.

— Майната ти! — извика Мътния. — Майната ви на вси…

Секирата на Дау се стовари между очите му и го повали по гръб на земята. Краката му приритаха няколко пъти и това беше краят на Мътния. Никой не се трогна много от смъртта му — дори Слабака. Той просто примижа леко, когато острието потъна в черепа. Дау се надвеси над трупа и го заплю. Кучето не можеше да го вини за тази му постъпка. Сега оставаше проблемът с момчето. То гледаше трупа с широко отворени, обезумели очи, после погледна към тях.

— Вие сте тези, нали? Глутницата на Деветопръстия?

— Да, момче — каза Три дървета. — Ние сме тези.

— Чувал съм истории, истории за вас. Какво ще правите с мен?

— Точно това е въпросът — промърмори Кучето. За съжаление, знаеше отговора.

— Не може да остане с нас — каза Три дървета. — Не можем да мъкнем товар, рисковано е.

— Той е просто момче — каза Форли. — Можем да го пуснем да си върви.

Хубава идея, но за всички бе ясно, че няма как да се осъществи. Момчето изглеждаше обнадеждено, но Тъл сложи край на надеждите му.

— Не можем да му вярваме. Не и тук. Ще каже на някой, че сме се върнали, и ще ни погнат. Няма да стане. Освен това, и той е участвал в тая работа с фермерите.

— Нямах никакъв избор — каза момчето. — Никакъв избор. Исках да отида на юг! Да се бия със Съюза и да си спечеля име, ама те ме пратиха тук да събирам данъци. Като ми каже главатарят да правя нещо, трябва да го правя, нали така?

— Така е — каза Три дървета. — Никой не казва обратното.