Джо Абъркромби - Гласът на острието

Кучето пропълзя напред и приближи достатъчно, че да усети топлината от огъня по лицето си. Намести ръка около дръжката на ножа. И както обикновено, страшно му се пикаеше. Сега целта му бе само на крачка отпред. Момчето седеше с лице към него — ако не бе толкова заето с ядене и вдигнеше поглед от месото дори за секунда, щеше да го види.

Един от другите мъже изхърка звучно, което значеше, че Дау го е докопал, а това от своя страна беше гаранция, че с него е свършено. Кучето скочи напред и заби ножа странично във врата на седящия с гръб към дървото. Той се извърна за момент и сграбчи разпорената си шия, после залитна и се строполи на земята. Един от другите скочи на крака и захвърли недояденото си парче шилешко. В следващия момент една стрела го прониза в гърдите. Мрачния бе на позицията си при реката. Жертвата му погледна озадачено, после се смъкна на колене и лицето му се изкриви от болка.

Сега при огъня останаха само двама. Момчето не бе помръднало от мястото си, седеше и зяпаше Кучето, а от устата му висеше парче месо. Другият мъж скочи на крака. Дишаше тежко и държеше дълъг нож в ръка. Сигурно го бе извадил, за да си помага при яденето.

— Хвърли ножа! — извика Три дървета. Кучето го видя да излиза от дърветата с широка крачка и светлината от огъня проблесна в металния обков на кръглия му щит. Човекът се поколеба, прехапа устни и очите му се стрелнаха последователно към Дау и Кучето, докато двамата го приближиха отстрани. Тогава видя Буреносния да излиза от сянката на дърветата. Беше толкова огромен, че направо не приличаше на човек. Грамадният меч бе небрежно облегнат на рамото му. Тази гледка дойде в повече на мъжа и той хвърли ножа на земята.

С един скок Дау се озова до него, сграбчи китките му и ги върза здраво на гърба. Свали го с рязко движение на колене пред огъня. Стиснал зъби, Кучето направи същото с момчето. Цялата схватка приключи мигновено, тихо и кротко, точно както искаше Три дървета. Кучето имаше кръв по ръцете си, но така е то в тази работа, нищо не можеш да направиш по въпроса. Останалите от групата им се приближиха. Мрачния прецапа реката и метна през рамо лъка си. Мимоходом ритна тялото на неговия човек, но то не помръдна.

— Мъртъв — отбеляза.

Форли се появи зад Мрачния и хвърли поглед на пленниците. Дау застана до този, който бе вързал, и се вторачи изпитателно в него.

— Тоя тука го знам — каза той с известно задоволство в гласа. — Гроа Мътния, нали? Ама че късмет! От известно време насам ме тормозеше мисълта за теб.

Мътния заби поглед в земята. Изглежда достатъчно жесток тип, помисли си Кучето, точно от хората, които са способни да обесят някой фермер, ако им се изпречи пред очите.

— Аз съм Мътния, да, и няма нужда да питам за вашите имена, защото щом се разбере, че сте убили събирачи на краля, до един ще сте мъртви!

— Мен ме викат Дау Черния.

Главата на Мътния подскочи нагоре и устата му зяпна.

— О, мамка му — прошепна той.

Момчето, което стоеше на колене до него, се ококори и се озърна стреснато.

— Дау Черния? Да не си този Дау Черния, същия дето… о, мамка му.

Дау бавно кимна и на лицето му се разтегли широка усмивка, зловеща усмивка.

— Гроа Мътния. За много деяния имаш да плащаш. Въртеше ми се из главата, а сега си ми пред очите — каза той и го потупа по бузата. — И в ръцете също. Ама че късмет.

Гроа отдръпна главата си, колкото можа.

— Мислех, че вече си в ада, Дау Черния, копеле такова!

— Аз също, но се оказа просто на север от планините. Имаме въпроси за теб, Мътен, преди да си получиш заслуженото. Кой е този крал? Какво събирате за него?

— Майната им на въпросите ти!

Три дървета го издебна, докато не гледаше към него, и го фрасна здраво в лицето. Мътния се обърна към него и в това време Дау го тресна от другата страна. Повториха същото неколкократно и главата на Мътния бе лашкана от ударите напред-назад достатъчно дълго, за да омекне собственикът й и да стане по-сговорчив.

— С кого се биете? — попита Три дървета.

— Не се бием! — избълва Мътния през изпочупените си зъби. — Смятайте се за мъртви, копелета! Не знаете какво става, нали?

Кучето смръщи чело. Не му хареса как прозвуча последното. Като че ли нещата се бяха променили в тяхно отсъствие, а досега той не бе виждал промяна към по-добро.

— Тук аз задавам въпросите — каза Три дървета. — Ти просто си опичай малкото ум и отговаряй. Кой още се бие? Кой не коленичи пред Бетод?

Въпреки вързаните ръце, Мътния се разсмя.