Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Мамка му — изруга.

Различните неща миришат различно, когато горят. Живото дърво, свежо и смолисто, гори различно и мирише различно от мъртвото, сухо и изпръхнало. Човек и прасе обаче миришат еднакво, когато горят, но това е друга тема. Тази миризма на изгоряло, която Кучето надушваше в момента, беше на къща. Знаеше го със сигурност. Познаваше добре тази миризма, повече, отколкото би му се искало. Къщите рядко изгарят от само себе си, обикновено има нещо насилствено, а това означаваше, че наоколо ще има хора, много вероятно, готови за бой. Затова той много предпазливо пропълзя по корем между дърветата и надзърна от храсталака.

Видя я точно пред себе си. Беше край реката и над нея се издигаше плътен стълб от черен дим. Малката къщурка продължаваше да дими, но вече бе изгоряла до ниските каменни зидове. Имало е и хамбар, но сега той бе просто купчина черна пепел и недогорели парчета дърво. Наоколо имаше няколко дървета и малка изорана нива. Фермерството на север винаги бе граничило с бедност. Прекалено студено, за да отгледаш достатъчно — често нищо повече от корени и малко овце. Ако си късметлия, може и едно-две прасета.

Кучето поклати глава. Кому е притрябвало да пали къщата на тези бедни хорица? Кой ли би искал да им отнеме това парче неплодородна земя? Някои хора просто обичат да палят, предположи той. Примъкна се още малко напред и погледна вляво и вдясно. Надяваше се да види хората, сторили това, но всичко, което се разкри пред очите му, бе долината и няколко пръснати из нея изпосталели овце. Пропълзя заднешком в храстите.

Когато приближи лагера, чу повишени гласове — караха се. Сърцето му се сви. За момент се замисли дали просто да не заобиколи и да продължи сам нататък, така му бяха омръзнали непрестанните кавги. После реши да не го прави. Що за следотърсач е този, който изоставя собствените си хора.

— Що не си затвориш плювалника, Дау — гърмеше гласът на Тъл Дуру. — Искаше да тръгнем на юг, а като тръгнахме, не спря да се оплакваш от планините! Сега, като слязохме от планините, мрънкаш от сутрин до мрак, че ти бил празен коремът! Писна ми да те слушам, хленчещо псе такова!

— Откъде накъде ти ще получаваш два пъти повече храна от другите? Само защото си огромна, тлъста свиня, така ли? — изръмжа Дау Черния.

— Ах, ти, копеле! Ще те смажа като червей, да знаеш!

— Ще ти прережа гърлото, докато спиш, лоена топка такава! И после ще има достатъчно храна за останалите! А също така ще се отървем завинаги от проклетото ти хъркане! Сега разбирам защо ти викат Буреносния — трещиш като гръмотевица нощем!

— Затваряйте си плювалниците и двамата! — Кучето дочу мощния рев на Три дървета. — До гуша ми дойде!

Сега вече ги виждаше. Дау и Тъл Дуру стояха наежени един срещу друг, а Три дървета беше помежду им, с разперени на двете страни ръце. Форли седеше с тъжно изражение на лицето и наблюдаваше сцената, а Мрачния дори не поглеждаше останалите. Седеше и проверяваше перата на стрелите си.

Кучето изсъска от храстите и четиримата рязко се извърнаха.

— Кучето идва — каза Мрачния, без да вдига глава от стрелите си.

Можеш ли го разбра тоз човек? Не проговаря с дни, а накрая, като си отвори устата, винаги казва нещо очевидно за всички.

Както винаги, Форли се опита да разсее напрежението. Кой знае докога ще издържат да не се избият помежду си, ако го нямаше него.

— Какво откри, Куче? — попита той.

— Слушай само какво открих — отвърна ядосано Кучето и излезе иззад дърветата. — Пет ненормални копелдака насред гората! Чух ги от цяла миля разстояние! А представи си само, наричат се именити воини, хора, дето уж трябва да им разбират повече главите! Карат се помежду си, както винаги! Пет ненормални копелдака…

— Ясно, Куче — прекъсна го Три дървета с вдигане на ръка. — Напълно си прав. — Изгледа свирепо Дау и Тъл, които си размениха по един кръвнишки поглед, но не казаха нищо. — Е, какво откри?

— Нещо става наблизо, може би битка. Видях една ферма да гори.

— Гори, викаш? — попита Тъл Дуру.

— Да.

— Води ни, тогава — каза Три дървета.

Кучето не беше видял това от позицията си горе сред дърветата. Не би могъл. Беше твърде далече, а и имаше прекалено много дим. Но сега, отблизо, го видя, и стомахът му се обърна. Другите също го видяха.

— Гадна работа е това — каза Форли, вдигнал глава към дървото. — Много гадна.

— Аха — смотолеви Кучето. Не се сети какво друго да каже. Клонът скърцаше при всяко полюшване на тялото на възрастния мъж, чийто боси крака почти стигаха земята. Със сигурност е опитал да се бие, две стрели стърчаха от тялото му. Жената бе прекалено млада, за да му е съпруга. Дъщеря, най-вероятно. Кучето предположи, че двете хлапета са нейни.