Джо Абъркромби - Гласът на острието

Очите на Бринт бяха широко отворени и пълни с ужас.

— Не го мислиш сериозно, нали?

— Не… не, прав си. — Уест въздъхна и отърси глава. — Сигурен съм, че всичко ще свърши добре. Ще има слава и повишения за всички и ще се приберем преди зимата. Но аз на твое място бих си взел шинела за всеки случай.

Настана неловко мълчание. Уест имаше на лицето си онази свъсена физиономия, която често го навестяваше и значеше, че това е всичкото веселие, което ще изкопчат от него за тази вечер. Бринт и Яленхорм гледаха озадачено и леко нацупено. Само Каспа бе запазил доброто си настроение. Олюляваше се на стола си с притворени очи и в блажено неведение за всичко наоколо.

Ама че празненство.

Джизал реши, че вече е достатъчно изморен, ядосан и притеснен. Притесняваше се за Турнира, за войната, притесняваше се за Арди. Бележката й все още беше у него, сгъната и прибрана в джоба му. Хвърли крадешком поглед на Уест. Проклятие, изпитваше вина. Никога досега не бе изпитвал вина и усещането никак не му допадна. Ако не отидеше на срещата, щеше да е гузен, че я е оставил да чака сама в тъмното. Ако отидеше, щеше да е гузен, че е нарушил обещанието си пред Уест. Сериозна дилема. Джизал загриза нокътя на палеца си. Какво става с това проклето семейство Уест?

— Е — каза рязко Уест, — аз ще вървя. Утре ще ставам рано.

Бринт измърмори нещо.

— Хубаво — каза Яленхорм.

Майорът погледна Джизал право в очите.

— Може ли да поговорим насаме? — Лицето му бе сериозно, мрачно, дори ядосано. Сърцето на Джизал подскочи. Ами ако е разбрал за бележката? Ами ако Арди му е казала? Майорът се обърна и тръгна към един по-спокоен ъгъл на таверната. Джизал се заоглежда, затърси отчаяно как да се измъкне от разговора.

— Джизал! — подкани го Уест.

— Да, да. — Изправи се и с огромна неохота последва приятеля си. Надяваше се усмивката му да е достатъчно невинна. Сигурно е за нещо друго. Нищо общо с Арди. Дано да е за нещо друго.

— Никой не бива да научава това, което ще ти кажа — започна Уест и се озърна да се увери, че никой не ги гледа. Джизал преглътна. Всеки момент ще получи юмрук в лицето. Най-малко един. Никога не го бяха удряли в лицето, не и истински. Веднъж едно момиче здравата го зашлеви, но това няма да е същото. Подготви се доколкото можа, стисна зъби и леко замижа. — Бър обяви датата. Имаме четири седмици.

— Какво? — зяпна го Джизал.

— До потегляне.

— Потегляне?

— Към Англанд, Джизал!

— О, да… Англанд, разбира се! Четири седмици, така ли?

— Реших, че трябва да знаеш. Нали си зает с Турнира в момента, та да имаш време да се подготвиш. Но не казвай на никого.

— Няма, разбира се. — Джизал избърса с ръка потното си чело.

— Добре ли си? Изглеждаш пребледнял.

— Добре съм, нищо ми няма. — Пое дълбоко въздух. — Заради вълнението е, фехтовката и… всичко останало.

— Не се тревожи, днес се справи страхотно. — Уест го тупна по рамото. — Но имаш още доста работа. Три дуела, преди да можеш да се наречеш шампион. И всеки следващ ще е по-тежък от предходния. Не се отпускай, Джизал — и не се напивай много! — Майорът се обърна рязко и излезе. Джизал въздъхна от облекчение, докато сядаше обратно на масата. Носът му бе непокътнат.

Видял, че Уест не се връща на масата, Бринт вече бе започнал да мрънка.

— Какво беше всичко това? — попита той с навъсено лице и посочи с палец към вратата. — Искам да кажа, знам, че е герой от войната и така нататък, ама… искам да кажа!

— И какво точно искаш да кажеш? — Джизал го погледна строго.

— Ами, да говори така! Пораженчески! — Изпитият алкохол го окриляваше и той още повече се надъха. — Това е… искам да кажа… говори като пълен страхливец, ето така говори!

— Слушай сега, Бринт — сряза го Джизал. — Той се е бил в три решителни битки и неговата част е била първа в пробива при Улриок! Може и да не е благородник, но е истински куражлия! Освен това, разбира от военно дело, познава Англанд, познава и маршал Бър! А какво знаеш ти, Бринт? — Устните на Джизал се изкривиха. — Освен как да губиш на карти и да изпразваш бутилки вино?

— И това е всичко, което човек трябва да знае, според моите разбирания — изсмя се нервно Яленхорм. Постара се всячески да успокои ситуацията. — Още вино? — провикна се той към никого конкретно.

Джизал се тръшна на стола си. Ако настроението на компанията бе спаднало преди напускането на Уест, сега направо удряше в пода. Бринт се намуси. Яленхорм се люлееше на стола си. Каспа беше дълбоко заспал, проснат по очи на мокрия плот на масата и тихо похъркваше.