Джо Абъркромби - Гласът на острието

Пътят до кръга от късата, пожълтяла трева му се стори цяла вечност. Виковете на тълпата кънтяха в ушите му, но не успяваха да заглушат ударите на сърцето му. Въртеше непрекъснато дръжките на оръжията в потните си длани.

— Лутар! — повтори реферът и се усмихна широко на приближаващия Джизал.

В главата му наизскачаха куп безсмислени въпроси. Арди в публиката ли е? Дали го гледа и се чуди ще дойде ли довечера на срещата? Ще загине ли във войната? Как успяват да докарат тревата за кръга насред Площада на маршалите? Погледна към Броя. Дали и той се чувстваше така? Сега тълпата бе притихнала. Тишината се стовари върху му, докато заемаше мястото си в кръга. Намести стабилно стъпала в пръстта. Броя разкърши рамене, тръсна глава и вдигна остриетата си. Джизал усети, че му се пикае. Ужасно му се пикаеше. Ами ако се напикае? Голямо тъмно петно отпред на панталоните му. Мъжът, който се опика на Турнира. Това нямаше да може да го преживее, не и след сто години.

— Начало! — извика реферът.

Нищо не се случи. Двамата мъже останаха на място, лице в лице, с готови за действие оръжия. Джизал усети сърбеж в едната си вежда. Искаше да се почеше, но как? Противникът му облиза устни и бавно пристъпи вляво. Джизал направи същото. Започнаха да се обикалят предпазливо. Сухата трева тихо зашумя под краката им. Започнаха да стесняват дистанцията помежду си и за Джизал целият свят се сви до разстоянието между върховете на рапирите им. Сега са само на крачка. Сега на един фут. Само шест инча помежду им. Цялото внимание на Джизал бе приковано в двете проблясващи точки. Три инча. Броя нанесе вял промушващ удар напред и Джизал го парира, без дори да се замисли над движението си.

Остриетата нежно иззвънтяха и това подейства като сякаш предварително уговорен сигнал. Тълпата възобнови крещенето си и отделни скандирания се извисиха над общия шум:

— Убий го, Лутар!

— Да!

— Мушкай! Мушкай!

Не след дълго отново се върна обичайната равномерна глъч на морето от хора, която започна да се надига и стихва съобразно движенията на противниците в кръга.

Колкото повече Джизал наблюдаваше дългурестия си противник, толкова по-лека му се струваше задачата му. Напрежението му изчезна. Броя атакува отново фронтално, но атаката му бе неумела и Джизал почти не трябваше да помръдва. Последва неубедително посичане отстрани, което Джизал парира без никакво усилие. Броя атакува със скок, но той бе откровено неадекватен и прекомерно разтеглен. Загуби равновесие и Джизал просто се отмести встрани и го мушна в ребрата със затъпения връх на рапирата си. Никакво усилие.

— Една победа за Лутар! — провикна се реферът и трибуните избухнаха в аплодисменти. Джизал се усмихна, наслаждавайки се на одобрението на публиката. Варуз се оказа прав, този противник бе истинско недоразумение, нямаше от какво да се притеснява. Още една победа и е в следващия кръг.

Джизал се върна в своята точка и Броя направи същото, като не спираше да разтрива с ръка ребрата си. Изгледа го свирепо изпод вежди. Джизал ни най-малко не се смути. Кръвнишките погледи вършат работа само ако после можеш да се биеш като хората.

— Начало!

Този път стесниха бързо дистанцията и размениха няколко бързи удара. Джизал не можеше да повярва колко бавен бе противникът му. Движеше се, все едно оръжията му тежаха по цял тон всяко. Броя започна да замахва широко с рапирата си, в опит да се възползва от по-дългите си ръце и така да притисне Джизал. Досега не бе използвал нито веднъж кинжала, да не говорим за координирана атака с двете остриета. И като капак на всичко, започваше да се задъхва, въпреки че бяха открили дуела само преди две минути. Беше ли тренирал въобще този дръвник, или бе попаднал случайно на Турнира, защото са попълвали бройката на състезателите с прислужници от улицата? Джизал се измъкна встрани и краката му затанцуваха около противника. Броя се зае да го преследва с удари, упорито, но нескопосано. Истински срам. Никой не обича неравностойни борби и некадърността на този кретен го лишаваше от възможността да блесне.

— О, я стига — викна му Джизал. Трибуните избухнаха в смях. Броя стисна зъби и се хвърли в атака. Вложи всичко от себе си, но то не бе много. Джизал отби вялите му атаки, избегна ударите и се понесе с лекота из кръга, докато противникът му се запрепъва, като през цялото време изоставаше на поне три крачки след него. Липсваха му прецизност, скорост и замисъл. Само като си помислеше, че преди две минути бе ужасѐн от предстоящия дуел с този нескопосан глупак. Сега беше направо отегчен.