Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Негово величество изглежда се наслаждава истински на събитието — прошепна в ухото му Уест.

Кралят вече беше дълбоко заспал, клюмнал на една страна, с наклонена под ъгъл корона. Джизал се замисли за момент какво ли би станало, ако тя паднеше.

Принц Ладисла също бе в ложата, облечен великолепно, както винаги, той оглеждаше арената с огромна усмивка, сякаш всичко това бе единствено в негова чест. По-малкият му брат, принц Рейнолт, бе негова коренна противоположност: непретенциозен и уравновесен, гледаше тревожно към изпадналия си в несвяст баща. Майка им, кралицата, седеше до синовете си, изпънала гръб, с високо вдигната глава и старателно се преструваше, че Негово кралско величество съпругът й е напълно буден и короната му не е в опасност от внезапно и болезнено падане в скута й. Между нея и Хоф Джизал забеляза млада жена — много, много красива жена. Беше още по-разточително облечена и от Ладисла, ако това въобще беше възможно, а на шията й блестяха огромни диаманти.

— Коя е жената? — попита Джизал.

— А, принцеса Терез — прошепна Уест. — Дъщерята на великия херцог Орсо, лорд на Талинс. Известна красавица и като никога слуховете не са преувеличени.

— Мислех си, че нищо хубаво не е дошло от Талинс.

— И аз така бях чувал, но ми се струва, че тя е изключение, не мислиш ли? — Джизал не бе съвсем убеден. Наистина бе впечатляваща, но в погледа й имаше някакво ледено презрение. — Мисля, че кралицата е намислила да я омъжи за принц Ладисла.

Джизал видя въпросния принц да се навежда през майка си към нея и да я удостоява с някоя от малоумните си шегички, след което избухна в смях от собственото си остроумие и взе превъзбудено да пляска с ръка по бедрото си. Принцесата го дари с леденостудена усмивка, която дори от това разстояние излъчваше солидна доза презрение. Ладисла изглежда не го долови и Джизал скоро се отегчи. Висок мъж в червен жакет се отправи с тежка стъпка към кръга. Реферът.

— Време е — промърмори Уест.

С театрален жест реферът вдигна ръка и посочи два пръста. Бавно се завъртя на място, докато изчакваше шумът да стихне.

— Днес ще имате удоволствието да се насладите на два дуела! — провикна се той и вдигна и другата си ръка, този път посочвайки три пръста. — Всеки с две от три победи! Четирима ще се дуелират пред вас! Двама ще си тръгнат… с празни ръце. — Реферът свали едната си ръка и поклати натъжено глава. Тълпата въздъхна дълбоко. — Но двама ще преминат в следващия кръг! — Публиката изрева възторжено.

— Готов? — Маршал Варуз се бе надвесил над рамото на Джизал.

Що за глупав въпрос. И какво, ако не съм? Тогава какво? Ще отменим всичко? Извинете, ама не съм готов, така ли? Ще се видим догодина? Но вместо всичко това, успя да каже само:

— Ммм.

— Време е — извика реферът и бавно се завъртя в центъра на арената — за първия дуел.

— Куртката! — викна Варуз.

— Ъ? — Джизал нервно разкопча копчетата и свали куртката си. Започна механично да навива ръкавите на ризата си и с периферното си зрение видя, че противникът му прави същото. Беше висок, слаб младеж с дълги ръце и плах, влажен поглед. Страховит противник, няма що, помисли си Джизал, когато видя как ръцете му трепереха, докато поемаше оръжията от секунданта си.

— Подготвен от Сеп дан Висен, родом от Ростод, Старикланд… — реферът направи драматична пауза — … Къртис дан Броя!

Последва вълна от ентусиазирани аплодисменти. Смешници, помисли си Джизал, биха ръкопляскали на всеки.

Високият младеж се изправи и тръгна с решителна походка към кръга. Стоманените му остриета проблеснаха на слънцето.

— Броя! — повтори реферът, докато дългурестият глупак заема мястото си.

Уест извади оръжията на Джизал от ножниците. От металическия звън отново му се доповръща.

Реферът посочи към загражденията за състезателите.

— Неговият противник днес! Офицер от Кралската гвардия и подготвен от самия лорд-маршал Варуз! — Понесоха се откъслечни аплодисменти и възрастният воин доволно се усмихна. — Родом от Лутар, Мидърланд, но жител на Агрионт… капитан Джизал дан Лутар!

Аплодисментите за Джизал бяха далеч по-силни от тези за Броя. Множество високи провиквания надделяха над общата глъч. Дочу извикани силно числа. Започваше приемането на залози. Изправи се на крака и отново му прималя.

— Късмет. — Уест подаде остриетата на Джизал с дръжките напред.

— Не му трябва късмет! — сопна се Варуз. — Този Броя е гола вода! Внимавай само за дистанцията! Натисни го, Джизал, натисни го!