Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Ха! — извика Джизал и внезапно премина в нападение. С мощен замах извади Броя от равновесие и го отблъсна залитащ назад. Тълпата скочи на крака и изрева. Джизал нанесе няколко промушващи удара към гърдите, които противникът му, отново силно залитайки назад, успя едва да парира, докато отстъпваше панически. Броя изби един последен удар, след което се спъна, разпери ръце и падна по задник извън кръга. Късото острие излетя от ръката му.

Надигна се вълна от бурен смях, към която Джизал не се сдържа да не се присъедини. Горкият глупак представляваше смешна картина. Паднал на тревата, с вдигнати във въздуха крака, приличаше на обърната по гръб костенурка.

— Печели капитан Лутар! — обяви реферът. — Две на нула победи!

На земята Броя се превъртя на ръце и колене и смехът на публиката премина в подигравателни скандирания. Горкият глупак изглеждаше като че ли всеки момент ще се разплаче. Джизал пристъпи напред и му предложи ръка, но не успя да скрие напълно ехидната си усмивка. Победеният му противник демонстративно игнорира подадената му ръка и се изправи. Погледна Джизал и в очите му се четеше смесица от болка и омраза.

Джизал сви рамене и се усмихна.

— Не е моя вината, че си пълен некадърник.

— Още? — попита Каспа с кървясали от многото алкохол очи. Бутилката в ръката му се кандилкаше несигурно.

— Не, благодаря. — Джизал внимателно отклони бутилката, преди Каспа да успее да му налее. За момент лейтенантът го изгледа недоумяващо с премрежени очи и се обърна към Яленхорм.

— Още?

— Естествено. — Едрият мъж плъзна чашата си по грапавия плот на масата с жест, който трябваше да означава: „Въобще не съм пиян“, въпреки че очевидно беше точно обратното. Каспа наведе гърлото на бутилката и примижа към чашата, все едно беше на километри от него. Джизал наблюдава как стъкленото гърло се люшна несигурно във въздуха и после издрънча в ръба на чашата. Последвалото бе неизбежно и той едва се сдържаше да гледа. Виното се изля на масата и плисна в скута на Яленхорм.

— Ти си пиян! — викна едрият лейтенант и скочи на крака, като при това преобърна назад стола си. Започна да изтръсква с несигурни движения виното от униформата си.

Няколко от другите посетители извърнаха глави към масата им с нескрита неприязън.

— Ефтефтвено — изфъфли Каспа и се разхили.

Уест вдигна за кратко поглед от чашата си.

— И двамата сте пияни — каза той.

— Не сме виновни ние — Яленхорм затърси пипнешком стола си, — а той!

Пръстът му се поклати към Джизал.

— Той спечели! — избърбори Каспа. — Спечели той и още как. И сега ние трябва да празнуваме!

На Джизал му се прииска да не трябваше да празнуват чак толкова. Започваше да се чувства неудобно.

— Братовчедка ми Арис феше там — фидяла те е. Тя феше мноо фпешътлена. — Каспа преметна ръка през рамото на Джизал. — Мисля, че мноо те аресвъ… ересва… ъресва. — Той завря устни в лицето на Джизал, докато безрезултатно се опитваше да произнесе правилно думата. — Да знаеш, мноо е богата. Мноо богата е. Ъресва те.

Джизал сбърчи нос. Нямаше абсолютно никакъв интерес към празноглавата, бледа като призрак братовчедка, независимо колко богата е, а и дъхът на Каспа смърдеше.

— Хубаво… прекрасно — каза той и откопча ръката на лейтенанта от врата си. Избута го, недотам внимателно, настрана.

— Така, кога ги подхващаме северняците? — попита Бринт на доста висок глас, все едно нямаше търпение лично да се заеме със задачата. — Надявам се да е по-скоро, че да сме се върнали преди началото на зимата. Какво ще кажеш, майоре?

— Хм — изсумтя Уест със сериозно изражение на лицето, — с това темпо ще сме късметлии, ако успеем да тръгнем до началото на зимата.

Бринт го погледна леко учуден.

— Е, когато и да стигнем, сигурен съм, че здраво ще ги отупаме диваците.

— Ши ги отупаме! — извика Каспа.

— Аха — кимна в съгласие Яленхорм.

Уест не бе в настроение за ежби.

— Аз, на ваше място, не бих бил толкова сигурен — каза той. — Виждали ли сте на какво прилича мобилизираната войска? Едва успяват да ходят, камо ли да се бият. Истински срам.

Яленхорм пренебрежително размаха юмрук.

— Северняците не са нищо повече от едни скапани диваци, до един! Ще ги натръшкаме по задници, точно както Джизал направи с тоя глупак на арената, нали, Джизал? Ще сме си у дома преди зимата, всички така казват!

— Познаваш ли терена? — наведе се през масата Уест. — Само гори, планини и реки. Почти няма открити равни пространства и има прекалено малко пътища, по които да напредваме. Преди да започнеш да налагаш някого, първо трябва да го хванеш. У дома за зимата? По-вероятно за следващата зима, ако въобще се върнем оттам.