Джо Абъркромби - Гласът на острието

Възрастният мъж го изгледа свъсено с пронизителните си зелени очи.

— Легендарен е малко пресилено, но да, аз съм Баяз.

— Вашият спътник, Деветопръстия, тъкмо ми разказваше за случилото се миналата нощ. Колоритен разказ. Според него вие сте предизвикал… всичко това.

— Не обичам неканените гости — изсумтя възрастният мъж.

— Виждам.

— Жалко за пораженията по стаята, но, по моему, човек трябва да действа бързо и решително. После ще има време за поправяне на счупеното.

— Разбира се. Простете за невежеството ми, господарю Баяз, но как точно бе предизвикано това разрушение?

Баяз се усмихна.

— Надявам се, разбирате, че не споделяме тайните на нашия орден с всекиго, а аз вече имам чирак. — Той посочи с жест към неубедителния младеж.

— Да, запознахме се. Тогава ми разкажете с думи прости, като за непросветен.

— Вие бихте го нарекли магия.

— Магия. Разбирам, да.

— Точно така. Все пак, ние, магусите, сме най-известни с магията си.

— Ммм. А дали не бихте се съгласили да ми направите малка демонстрация?

— О, не! — засмя се мнимият магьосник. — Аз не правя фокуси.

Старецът е толкова неразгадаем, колкото и севернякът. Единият почти не говори, а другият говори ли, говори, но на края не казва нищо.

— Трябва да призная, че съм сериозно озадачен. Как е успял да се вмъкне неканеният ви посетител? — Глокта огледа стаята за евентуални начини за достъп. — Стражата не е чула нищо, което значи, че остава прозорецът.

Той предпазливо отиде до отвора в стената и надзърна навън. На мястото на терасата сега стърчаха няколко едри парчета камък, но надолу се простираше само висока, гладка стена, чак до блестящата вода на защитния ров.

— Трудно изкачване, особено ако си облечен с рокля. Невъзможно дори, не мислите ли? Как смятате, че е влязла тази жена?

— Да не би да очаквате аз да свърша и вашата работа? — възмути се Баяз. — Може да е влязла през дупката на тоалетната! — Тези думи сериозно притесниха северняка. — Защо не я хванете, пък да я попитате? Нали за това сте тук?

Станахме докачливи, значи. Добре изиграно. Така убедително, нотка на засегната невинност, почти ти повярвах. Почти, но не съвсем.

— Точно там е проблемът. Няма и следа от неканения гост. Няма тяло. Парчета дърво, мебели и камъни от стената са пръснати по улиците отдолу, но нито следа от неканения посетител, бил той мъж или жена.

Възрастният го гледаше втренчено и лицето му започваше да се свъсва.

— Тялото може да е изгоряло напълно. Може да е разкъсано на прекалено малки парченца, за да бъдат открити, да се е изпарило напълно, дори. Магията невинаги е прецизна, нито пък предсказуема, дори в ръцете на истински майстор. Стават такива неща. Често. Особено когато съм ядосан.

— Боя се, че сега ще предизвикам още раздразнение у вас. Започвам да мисля, че може би всъщност не сте Баяз, Първият магус.

— Нима? — гъстите вежди на Баяз се сключиха.

— Длъжен съм, най-малкото да допусна… — В стаята настана напрегнато мълчание — … че сте самозванец.

— Измамник, тоест? — сопна се мнимият Магус. Бледият младеж наведе глава и бавно отстъпи назад към стената. Изведнъж Глокта се почувства съвсем сам в кръга от отломки по пода, сам и неуверен, но събра сили да продължи.

— Струва ми се, че всичко това е просто инсценировка. Една доста удобна демонстрация на магическите ви способности.

— Удобна? — изсъска плешивият магьосник. — Удобна, казвате? Ще ви кажа кое би било удобно — да бъда оставен да се наспя нощем. Да седна отново в стария си стол във Висшия съвет, ето това би било удобно. И хората да приемат думата ми като закон, както правеха навремето, без да задават куп глупави въпроси!

Изведнъж приликата със статуята на Кралския булевард значително нарасна. Появиха се властното изражение, леко надменната, презрителна усмивка и сянката на изпепеляваща ярост. Думите на възрастния мъж се стовариха като огромен товар върху Глокта, заплашваха да изкарат въздуха от гърдите му и да го свалят на колене. Прокраднаха се в главата му и оставиха там ситното зрънце на съмнението. Вдигна отново поглед към стената. Гърмящ прах? Катапулт? Работници? Нямали по-просто обяснение? Светът започна да се размества в мислите на Глокта, точно както в кабинета на архилектора преди няколко дни. Разместваше и пренареждаше наново парченцата от пъзела. Ами ако просто казват истината? Ами ако…

Не. Глокта пропъди тези мисли. Вдигна глава и отвърна на саркастичната усмивка на мнимия магьосник с не по-малко язвителна гримаса. Застаряващ актьор с обръсната глава и убедително поведение. Нищо повече.