Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Беше студено. Много студено.

— Студено? Ама, разбира се, защо не? В една от най-горещите нощи в годината.

Глокта се вгледа в очите на северняка и той устоя на погледа му. Имаше хладни, дълбоко хлътнали, сини очи. Това не са очи на идиот. Може и да прилича на животно, но не говори като такова. Мисли, преди да каже нещо, и после казва само, колкото е нужно. Опасен човек.

— По каква работа си в града, Деветопръсти господарю?

— Дойдох с Баяз. Ако искаш да знаеш той по каква работа е тук, питай него. Аз не знам, честно.

— Значи ти плаща за това?

— Не.

— Тогава го следваш, защото си му верен?

— Не съвсем.

— Но си негов прислужник, нали?

— Не. Не съвсем. — Севернякът почеса наболата си брада. — Не знам точно какво съм.

Голям грозен лъжец, ето това си. Но как да го докажа?

— И как успя тази жена да предизвика такова разрушение? — Глокта посочи около себе си с бастуна.

— Баяз го направи.

— Така ли? Как?

— Нарича го Изкуство.

— Изкуство ли?

— Необработената магия е дива и опасна — поде монотонно чиракът с възвишен тон, сякаш съобщаваше нещо от изключителна важност, — защото идва от Другата страна, а това, да черпиш от подземния свят, крие множество рискове. Магусите укротяват магията чрез познание и така създават Върховното изкуство, но подобно на ковача или…

— Другата страна ли? — рязко го прекъсна Глокта и сложи край на брътвежите му. — Подземния свят?! Да нямаш предвид нещо като ад? Магия? Ти владееш ли магия, Деветопръсти господарю?

— Аз ли? — подсмихна се севернякът. — Не. — После се замисли и добави: — Но пък мога да говоря с духовете.

— Духовете, така значи? Имай милост. Е, може би тогава духовете могат да ни кажат кой е тайнственият посетител от през нощта?

— Страхувам се, че не могат — каза Деветопръстия унило. Или не долови сарказма на Глокта, или предпочете да не му обръща внимание. — Никой от тях не е останал буден по тези места. Тук всички спят вече. От много отдавна.

— Ама разбира се. Отдавна е минало времето за лягане на духовете. Започва да ми омръзва от тия глупости. Ти си от хората на Бетод, нали?

— Може да се каже. — Изненадата на Глокта бе пълна. Би очаквал реакция на обърканост, припрян опит за отричане, но не и директно признание. Деветопръстия дори не мигна, докато отговаряше. — Някога бях негов първенец.

— Първенец?

— Бил съм се в десет дуела за него.

Глокта затърси подходящите думи.

— И си спечелил, така ли?

— Извадих късмет.

— И сигурно осъзнаваш, че Бетод нападна Съюза?

— Да — въздъхна Деветопръстия. — Трябваше да убия това копеле още преди време, но бях млад и глупав тогава. Сега не мисля, че пак ще ми се удаде такава възможност, но каквото — такова. Човек трябва да е… как беше думата?

— Реалист — помогна му Кай.

Глокта се намръщи. Само допреди секунда смяташе, че е на път да открие някаква логика в цялата тази безсмислица, но изпусна момента и сега съзираше още по-малко смисъл и отпреди. Погледна изпитателно Деветопръстия, но по белязаното му лице не откри повече отговори, само още въпроси. Говори с духове? Някога първенец на Бетод, но сега негов враг? Нападнат от тайнствена жена посред нощ? И дори не знае защо е тук? Хитрият лъжец казва колкото може повече истина, но този тук изрече прекалено много лъжи, направо не знам откъде да започна?

— А, имаме гост! — В стаята влезе нисък и набит възрастен мъж с къса сива брада и започна енергично да бърше с кърпа голата си глава. Това значи е Баяз. После седна на стола. В движенията му нямаше финес, какъвто човек би очаквал от една толкова важна историческа личност. — Моля за извинение, възползвах се от банята. Прекрасна баня. Откакто пристигнах в Агрионт, всеки ден се къпя. Доста мръсотия насъбрах през дългия път и сега използвам всяка възможност отново да се чувствам чист. — Той потри с ръка голото си теме.

Глокта мислено съпостави чертите му с тези на статуята на Кралския булевард. Няма абсолютно нищо странно в приликата. Не изглежда и наполовина толкова властен и е доста по-нисък. Само за час мога да открия петима с по-убедителна прилика. Ако обръсна главата на архилектора, пак ще получа по-добър резултат. Глокта погледна плешивото теме. Чудя се дали го бръсне всеки ден?

— А вие сте? — попита този, който се представяше за Баяз.

— Инквизитор Глокта.

— А, от Инквизицията на Негово величество. Каква чест!

— О, не, честта е изцяло моя. Все пак, вие сте легендарният Баяз, Първият магус.