Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Имахме неканен гост — промърмори Баяз.

— Ъъъ… трябва да уведомя… — Войникът имаше истински смаян вид. — … някого.

Той тръгна заднешком към вратата, спъна се в парче паднала от покрива греда и насмалко не падна. Логън чу тропота на стъпките му, докато тичаше надолу по стълбите.

— Какво е ядач? — попита Логън.

Не последва отговор. Магьосникът беше заспал на стола. Очите му бяха затворени и гърдите му се повдигаха ритмично. Дълбоки бръчки прорязваха челото му. Логън сведе поглед. Изненада се, че още държи делвата, красива и деликатна, здраво стисната в ръцете си. Почисти едно място на пода и внимателно я постави насред отломките.

Една от вратите се отвори с трясък и сърцето на Логън подскочи. Малакус го гледаше втренчено, с обезумял поглед и щръкнала във всички посоки коса.

— Какво ста… — отиде до дупката в стената и страхливо надзърна навън. — Мамка му!

— Малакус, какво е ядач?

Чиракът рязко извърна глава към Логън и на лицето му се изписа ужас.

— Забранено е — прошепна той — да се яде човешка плът…

Глокта тъпчеше усилено овесената каша в устата си с надеждата да успее да погълне половин купа, преди да се е надигнал обичайният позив за повръщане. Гълта, дави се и потреперва, накрая блъсна купата настрана, сякаш обиден от самото й присъствие. Което всъщност е точно така.

— Дано да е важно, Северард — недоволно каза той.

— Зависи какво смятате за важно — каза практикът и приглади назад мазната си коса. — Става дума за магическия ни приятел.

— А, Първият магус и дръзките му спътници, какво за тях?

— Имало е някаква неразбория в спалните им тази нощ. Те твърдят, че някой външен бил влязъл. Имало някакво стълкновение. Май има някакви разрушения.

— Някой? Някакво? Някакви? — Глокта поклати глава в разочарование. — Че и „май“. Съмненията не вършат работа, Северард.

— Е, този път ще трябва да се задоволим с толкова. Войникът от стражата беше малко пестелив откъм подробности. Беше доста притеснен, ако питате мен. — Той се смъкна още по-ниско в стола си и главата му се зарови между щръкналите му рамене. — Някой трябва да отиде и да разследва случая, така че по-добре това да сме ние. Ще може да ги видите лично, отблизо. Да зададете някои въпроси, може би.

— Къде са те?

— О, това ще ви хареса, наистина. Кулата на веригите.

Глокта се намръщи и избута с език остатъците от каша в празнините между зъбите си. Естествено. На самия връх, предполагам. Доста стъпала са дотам.

— Нещо друго?

— Севернякът излезе на разходка вчера, обикаля безцелно из половин Агрионт. — Практикът изсумтя и намести маската си. — Естествено, следихме го през цялото време. Грозно копеле е.

— Аха, печално известния северняк. Някакви поразии? Изнасилвания, убийства, горящи сгради, нещо такова?

— Ако трябва да бъда честен, не. Скучна сутрин беше. Само се мота наоколо и зяпа наред. Говори с някои хора.

— Някой, който да ни е известен?

— Никой важен. Един от дърводелците, които работят по трибуните за Турнира. После някакъв чиновник на Кралския булевард. И накрая с едно момиче до Университета. С нея говори по-дълго.

— Момиче?

В очите на практика грейна усмивка.

— Точно така, при това хубавка. Как се казваше — щракна с пръсти той, — сигурен съм, че намерих името й? Брат й служи в Кралската гвардия… Уест някой си…

— Арди.

— Точно това е! Познавате ли я?

— Хм. — Глокта прокара език по венците си. Попита ме как се чувствам. Помня. — И какво толкова си говориха?

— Сигурно нищо особено. — Практикът вдигна учудено рамене. — Въпреки че тя е от Англанд, отскоро е в града. Може и да има някаква връзка. Искате ли да я докарам? Бързо ще разберем всичко.

— Не — отсече Глокта. — Не. Няма нужда. Навремето с брат й бяхме приятели.

— Навремето.

— Никой да не я пипа, Северард, ясен ли съм?

— Щом казвате, инквизиторе — сви рамене практикът, — щом казвате.

— Казвам.

— Значи приключихме с търговците, така ли? — попита след кратка пауза Северард и гласът му прозвуча почти разочаровано.

— Така изглежда. Свършени са. Остава само да се почисти след тях.

— Доста доходоносно почистване, ако питате мен.

— Напълно съм съгласен — каза Глокта горчиво, — но според Негово високопреосвещенство, нашите умения ще са по-полезни другаде. — Да следим някакви самозвани магьосници. — Надявам се, че не си на загуба с малкия си имот при доковете.

Северард сви рамене.