Джо Абъркромби - Гласът на острието

— А, остави се — намеси се бързо Юлвей. — Синът ми се роди… малко бавен. Едва приказва.

— Е, жалко. Може да дойде време да се нуждаем от всяка мъжка ръка. Белите може и да са диваци, но знаят как да се бият. — Офицерът пусна ръката Феро и се обърна към Юлвей. — Добре тогава, можете да вървите! — махна им той с ръка да продължат.

Налягали под сянката на палмите, войниците му ги проследиха с поглед, докато преминаваха, но без особен интерес.

Феро не каза нищо, докато лагерът не остана назад в далечината, после избърза напред и се изпречи пред Юлвей.

— Дагоска ли?

— Като за начало — каза възрастният мъж и се загледа в прашната равнина. — После на север.

— На север?

— През Кръгло море към Адуа.

През морето? Феро закова на място.

— Аз там не отивам!

— Трябва ли всеки път да усложняваш нещата, Феро? Толкова ли си щастлива тук в Гуркул?

— Тези на север са ненормални, всеки го знае! Бели, Съюз или каквото там! Луди! Безбожници!

Юлвей я погледна учудено.

— Не знаех, че толкова се интересуваш от Бог, Феро.

— Поне знам, че има такъв! — извика тя и посочи към небето. — Тези белите, ми че те дори не мислят като нас, като нормалните хора! По-добре да си остана сред гуркулите! И без това имам сметки за уреждане с тях.

— Какви сметки, Феро? Ще убиеш Утман ли?

— Може и да го направя — намуси се Феро.

— Хм. — Юлвей тръгна отново нагоре по пътя. — Търсят те, Феро, в случай че не си го забелязала. И десет крачки няма да направиш без моята помощ. Все още пазят клетката, помниш ли? Онази пред двореца? Нямат търпение да пъхнат нещо в нея. — Феро изскърца със зъби. — Утман вече е император. Наричат го Ул-Дощ. Могъщия! Безпощадния! Казват, че е най-великият император за последните сто години. Щяла да убие императора! — Юлвей се изхили под мустак. Ама и ти си един образ. Страшен образ си ти.

Все още начумерена, Феро го последва нагоре по хълма. Хич не й беше притрябвало да бъде какъв да е образ. Юлвей може и да успяваше да накара войниците да виждат, каквото той реши — наистина добър номер, — но проклета да е, ако тръгне на север. Каква работа има тя сред тези безбожници, белите?

Когато се изравни с него, той все още се подсмихваше.

— Щяла да убие императора — клатеше глава. — Ще трябва да почака, докато се върнеш. Длъжница си ми, не забравяй.

Феро го сграбчи за жилавата ръка.

— Не помня да си казвал нещо за прекосяване на морето!

— Не помня да си питала, Малджин. И по-добре се радвай, че не си! — Той внимателно откопча пръстите й от ръката си. — Сега щеше да си мъртва в пустинята, вместо да ми мрънкаш в ухото, жива и здрава — помисли си малко за това.

Поне за известно време тази му забележка й запуши устата. Продължи да върви мълчаливо и да гледа навъсено прашния пейзаж. Сандалите й скърцаха в сухата пръст на пътя. Погледна настрани към възрастния мъж. Нямаше смисъл да отрича, номерата му й спасиха живота.

Но проклета да е, ако тръгне на север.

Крепостта бе сгушена в скалистото заливче, но от мястото им високо сред скалите и с яркото слънце в гърбовете им, Феро различи добре очертанията й. Висока стена ограждаше подредени в правилни редици постройки, достатъчно като за едно малко градче. До тях, навлизащи в морето, бяха дългите кейове. А привързани за тях — корабите.

Огромни кораби.

Кули от дърво, истински плаващи крепости. Феро никога не беше виждала и наполовина по-малки. Мачтите им се издигаха като гора на фона на искрящата водна повърхност зад тях. Десет стояха на док под тях, а навътре в залива имаше още два, бавно пореха вълните с издути платна. По палубите им и в гъстата мрежа от въжета над тях пъплеха миниатюрни черни фигурки.

— Аз виждам дванайсет — промърмори Юлвей, — но твоите очи са по-зорки.

Феро погледна над водата, на двайсетина мили по-нататък по извития бряг, тя видя друга крепост и други кейове.

— Там има още осем или девет. И са по-големи.

— По-големи от тези?

— Доста по-големи.

— Мили боже — промърмори Юлвей. — Гуркулите никога досега не са строили толкова големи кораби. Никога толкова големи и така много. В целия Юг няма достатъчно дърво за подобен флот. Сигурно са ги купили от Север, може би от стириянците.

На Феро й бе все едно и за кораби, и за дърво, и за Севера.

— Е, и? — попита тя.

— С подобен флот Гуркул ще владее морето. Могат да превземат Дагоска по вода, дори да нахлуят в Уестпорт.

Празни имена на далечни места.

— Е, и?

— Не разбираш, Феро. Трябва да предупредя останалите. Сега трябва да побързаме! — Той се надигна от земята и забърза обратно към пътя.