Джо Абъркромби - Гласът на острието

Аристокрацията, върховният правозащитник, северняците или гуркулите — може да е всеки един, или никой от тях — въпросът е, защо?

— Не разбирам, архилекторе. Ако са просто шпиони, защо ще си правят целия този труд? Със сигурност има по-лесен начин за достъп до Агрионт.

— Работата е там — лицето на Сълт се изкриви в най-неприятната гримаса, с която Глокта някога го бе виждал, — че има едно празно място във Висшия съвет, винаги го е имало. Безсмислена традиция, по-скоро формалност, един стол, запазен за някаква мистична фигура. Човек, със сигурност мъртъв от няколкостотин години. Никой никога не си е и помислял, че един ден някой може да предяви претенции към него.

— Това ли стана?

— Точно това! Иска си мястото! — Архилекторът стана и започна да крачи около масата. — Знам! Немислимо! Някакъв си шпионин, някакъв измамник, посветен в най-дълбоките тайни на управлението ни! Но мъкне някакви прашни документи и сега трябва ние да доказваме, че той не е този, за когото се представя! Можеш ли да повярваш?

Глокта не можеше. Но какъв смисъл да го казвам.

— Поисках малко време, за да проуча нещата — продължи Сълт, — но не мога вечно да протакам. Имаме само седмица-две да разобличим измамата на този така наречен магус. А междувременно той и спътниците му се разполагат като у дома си в прекрасните стаи на Кулата на веригите и ние не можем да направим нищо, за да им попречим да се разхождат свободно из Агрионт и да вършат каквито им хрумне поразии! Има нещо, което можем да направим…

— Кулата на веригите е доста висока. Човек лесно може да падне оттам…

— Не. Засега. Насилихме достатъчно късмета си в някои среди. Сега за известно време ще трябва да пипаме по-леко.

— Винаги можем да ги подложим на разпит. Ако бъдат арестувани, лесно мога да открия за кого работят…

— Казах, ще пипаме леко! Искам да проучиш този магус, Глокта, също и спътниците му. Разбери кои са, откъде идват и какво искат. И най-важното, кой стои зад тях и с каква цел. Трябва да разобличим този мним Баяз, преди да е станало късно. После може да използваш каквито ти хрумнат средства. — Сълт се обърна и отиде до прозореца.

Глокта се изправи на крака с усилие.

— Как предлагате да действам?

— Следи ги! — викна припряно архилекторът. — Наблюдавай ги! Виж с кого говорят и какви ги вършат! Ти си инквизиторът, Глокта! Задавай въпроси!

— Търсим една жена — каза офицерът и ги огледа подозрително. — Избягала робиня и убийца. Много опасна.

— Жена ли, господарю? — попита Юлвей с объркано изражение на лицето. — Опасна, казвате?

— Да, жена! — Офицерът махна нетърпеливо с ръка. — Висока, с белег и късо подстригана коса. Въоръжена, най-вероятно с лък. — Забила поглед в земята, Феро стоеше точно пред него, висока, белязана, с къса коса и лък през рамо. — Заповедта за задържането й идва от най-високо място! Крала е и е убивала неведнъж!

Юлвей се усмихна смирено и разпери ръце.

— Не сме виждали такава жена, господарю. А и както сам виждате, аз и синът ми не сме въоръжени. — Феро неловко погледна към извитото острие на сабята в колана си, но офицерът с нищо не показа, че го е забелязал. Той пропъди с ръка една муха от лицето си, а Юлвей продължи да дрънка празните си приказки. — Уверявам ви, никой от нас дори и не знае какво се прави с такова нещо като лък. Ние се уповаваме на Господ да ни пази, а също на безстрашните войници на императора.

Офицерът изсумтя презрително.

— Много мъдро от твоя страна, старче. По каква работа идваш?

— Търговец съм, отивам в Дагоска да купувам подправки. — Той се поклони угоднически. — С ваше позволение, разбира се.

— Търгуваш с белите, а? Проклетия Съюз! — Офицерът се изплю в прахта. — Но какво пък, човек все някак трябва да си вади хляба, пък макар и с такава срамна работа. Търгувай, докато можеш, че с белите скоро ще е свършено, ще ги изметем в океана! — Той се изпъчи гордо. — Император Утман-ул-Дощ се кълне, че ще го стори! Как ти се струва това, а, старче?

— О, славно време ще е то, славно време. — Юлвей се поклони отново на войника. — Дано Господ по-скоро ни го изпрати, казвам аз!

Офицерът огледа Феро от глава до пети.

— Здравеняк ми изглежда момчето ти. Може да излезе войник от него. — Той пристъпи напред и стисна голата ръка на Феро. — Я каква здрава ръка. Може да се научи да опъва лък. Какво ще кажеш момче? Мъжка работа, да се биеш за славата на Бог и императора! По-добре, отколкото да блъскаш по цял ден за едното препитание! — Кожата на Феро настръхна от допира му. Ръката й бавно се спусна към дръжката на камата.