Джо Абъркромби - Гласът на острието

Гойл? Пристига тук? Това копеле е новият началник на Инквизицията на Адуа?

Глокта не успя да скрие горчивата си усмивка.

— Двамата май не се обичате много, а?

— Той е най-обикновен надзирател, не разбира от разследване. Не го вълнуват нито вина, нито невинност. Истината не е от значение за него. Прилага мъчения просто заради тръпката.

— О, стига, Глокта. Да не би да казваш, че и ти не изпитваш тръпка, когато затворниците ти си казват всичко? Когато издават имена? Когато правят самопризнания?

— Това не ми носи удоволствие. Нищо вече не ми носи удоволствие.

— Но пък така добре се справяш. Както и да е, Гойл пристига и независимо от мнението ти за него, той е един от нас. Способен и доверен човек, отдаден на службата към короната. Между другото, навремето беше мой ученик.

— Нима?

— Да. В момента заемаш неговия пост… така че, както виждаш, има накъде да растеш в кариерата! — Сълт се засмя на собствената си шега. Глокта също се усмихна неуверено. — В крайна сметка нещата се наредиха добре за нас и ти заслужаваш похвала за изпълнението на задачата си. Добра работа. Достатъчно добра, поне си опазих главата.

Сълт вдигна чаша и чукна тази на Глокта. Двамата си размениха подозрителни погледи над ръбовете на чашите си. Глокта се покашля.

— Преди злощастната си кончина магистър Колт спомена нещо интересно.

— Слушам те.

— Търговците са имали партньор в машинациите. Вероятно по-висшестоящ от тях партньор. Банка.

— Ха. Обърнеш ли търговец и хоп, отдолу се показва някой банкер. И какво?

— Смятам, че тези банкери са били в течение с всичко. Контрабандата, измамите, дори убийствата. Мисля, че са поощрявали всичко това, може би дори самите те са го поръчали, за да спечелят по-добри пари от заемите, които са отпускали. Мога ли да започна разследване, Ваше високопреосвещенство?

— За коя банка става дума?

— Валинт и Балк.

За момент Сълт се замисли. Студените му сини очи гледаха право в тези на Глокта. Дали случайно вече не си запознат с участието на точно тези банкери? Дали не знаеш доста повече от мен по въпроса? Какво каза Колт? Искаш предатели — погледни в Палатата на въпросите, Глокта.

— Не — отсече Сълт. — Тези банкери имат много добри връзки. Всякакви хора им дължат много услуги, а без Колт ще е трудно да докажем каквото и да било. Получихме онова, което искахме от Текстилната гилдия, а и имам по-спешна задача за теб.

Глокта вдигна поглед. Нова задача?

— Аз всъщност възнамерявах да започна разпити на арестуваните в седалището на гилдията, Ваше високопреосвещенство, може да се окаже, че…

— Не — махна с ръка архилекторът, — това може да се проточи с месеци. Ще го възложа на Гойл. — Той сбърчи чело. — Освен ако не възразяваш?

Така значи, аз ора, сея, поливам, а после Гойл пристига и обира реколтата? Много справедливо. Глокта смирено наведе глава.

— Не, разбира се, Ваше високопреосвещенство.

— Чудесно. Предполагам, си запознат с пристигането на странните посетители вчера.

Посетители ли? Изминалата седмица му бе донесла ужасяващи болки в гърба. Вчера се бе наложило да изпълзи от леглото само за да гледа как се дуелира онзи кретен Лутар, но иначе не би излизал от стаята си, а и как — почти не бе способен да се движи.

— Не, не съм — отвърна простичко той.

— Баяз, Първият магус. — Глокта отново се усмихна, но Сълт остана сериозен.

— Шегувате се, нали?

— Ни най-малко.

— Шарлатанин?

— Че какво друго? Но от най-необикновените. Прям, уравновесен и много умен. Представлението му е майсторски изпипано.

— Разговаряли сте с него?

— Да. Звучи напълно убедително. Знае неща, които не би трябвало да са му известни. Не можем да го разобличим просто ей така. Който и да е той, разполага с достатъчно средства и източници на информация. — Дълбоки бръчки се очертаха по челото на архилектора. — Води със себе си и някакъв северняк ренегат, ужасяващо животно.

— Северняк ренегат? — намръщи се Глокта. — Не е в техен стил. Според мен са доста праволинейни.

— Абсолютно съм съгласен с теб.

— Следователно, шпионин на императора? Гуркулите?

— Възможно е. Кантиките от Гуркул си падат по интригите, но от друга страна, предпочитат по-потайния подход. А това представление не е в техен стил. Боя се, че отговорът се крие някъде доста по-близо до дома.

— Аристокрацията, Ваше високопреосвещенство? Брок? Ишър? Хюгън?

— Възможно е — отвърна замислено Сълт, — възможно е. В момента са доста ядосани. Или това е работа на нашия приятел, върховния правозащитник. Имаше доста доволен вид по време на представлението. Сигурен съм, че крои нещо.