Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Извор? — прошепна севернякът. — Но как?

Леле майко. Тоя е като дете. Шест и половина футово дете с лице като касапски пън за разфасоване.

— Има тръби! — Джизал тупна с крак по паветата. — Отдолу… под земята!

— Тръби — повтори тихо дивакът, вторачен в подскачащата вода.

Останалите се бяха отдалечили напред, към величествената сграда, в която бе кабинетът на Хоф. Джизал тръгна бавно напред, като се надяваше това да накара и шашнатият северняк да направи същото. За негово най-голямо щастие, дивакът го последва, като не спираше да клати глава и да си повтаря под носа: „тръби“, „тръби“.

Влязоха в прохладното, мрачно преддверие на кабинета на Хоф. По пейките край стените седяха хора, някои от които явно чакаха вече от доста време. Погледите им проследиха Мороу, който поведе странната процесия направо към кабинета на Хоф. Очилатият секретар отвори тежките врати и пропусна покрай себе си първо плешивия, после младежа с жезъла, след него ненормалния Сулфур и накрая дивака с деветте пръста.

Джизал понечи да ги последва, но Мороу застана на прага и препречи пътя му.

— Благодаря много за помощта, капитане — каза той с тънка усмивчица, — можете да се връщате при портата.

Джизал надникна зад рамото му и видя намръщения Хоф, седнал зад дълга маса. До него, с мрачно изражение на лицето и подозрителен поглед, седеше архилектор Сълт. Маровия също беше там, с усмивка на сбръчканото си лице. Трима от членовете на Висшия съвет.

Тогава Мороу затвори вратата.

— Забелязах, че имате нов секретар — подметна Глокта, сякаш ей така, между другото.

Сълт се усмихна.

— Естествено. Не харесвах много предишния. Доста развързан език имаше. — Глокта спря с наполовина вдигната към устата си чаша. — Споделяше тайните ни с Текстилната гилдия — продължи небрежно Сълт, сякаш съобщаваше общоизвестен факт. — От известно време насам бях наясно с това. Но не се тревожи, той не знаеше нищо, което да не съм искал да знае.

Значи… си знаел кой е нашият предател. Знаел си през цялото време.

Глокта мислено се върна към събитията от последните няколко седмици. Разглоби ги парче по парче и после пак ги сглоби, вече в светлината на последната информация. Напасва парчетата отново и отново, докато не си дойдоха по местата. И през цялото време се стараеше всячески да не издаде пред архилектора изненадата си.

Оставил си самопризнанието на Рюз така, че секретарят да го види. Знаел си, че търговците ще научат съдържанието на списъка и си се досетил какъв ще бъде следващият им ход. Веднага си разбрал, че така сами ще се погребат. Междувременно, въпреки че си знаел кой говори в Инквизицията, насочи подозренията ми към Калайн. И накрая всичко се разви според плана ти. Архилекторът го наблюдаваше с доволна усмивка. Обзалагам се, че дори знаеш за какво си мисля в момента. През цялото време съм бил пионка в играта ти, също както онзи сополанко, секретарят. Глокта потисна смеха си. Щур късмет, че се оказах от вярната страна на игралното поле. Нито за миг не заподозрях нещо такова.

— Предаде ни за срамно малка сума — продължи Сълт и устата му се изкриви от омраза. — Смея да твърдя, че Колт щеше да му плати десет пъти повече, стига да му бе дошъл акълът да си поиска. Младото поколение нямат никакви амбиции. Мислят се за по-умни, отколкото са в действителност. — Хладните му сини очи изучаваха Глокта.

Аз спадам към младото поколение. Заслужавам скастряне.

— Получи ли си секретарят ви наказанието?

Сълт постави чашата си на масата. Столчето почти не издаде звук при съприкосновението си с дървото.

— О, да. При това сурово, но мисля, че вече му отделихме предостатъчно внимание. Обзалагам се, че е така. Тялото е било открито при доковете… Да си призная, много се изненадах, когато спря подозренията си върху Калайн. Човекът е от старата генерация. Разбира се, позволявал си е някое и друго затваряне на очите, все дребни неща, но да предаде Инквизицията? Да ни продаде на търговците? Хм. Никога! А ти позволи личната ти неприязън към него да замъгли преценката ти.

— Струваше ми се единствената възможност — промърмори Глокта и моментално съжали. Глупак, глупак. Сбъркал си, но станалото — станало. По-добре си дръж устата затворена.

— Струваше ти се? — Архилекторът зацъка с език в израз на явно неодобрение. — Не, не, не, инквизитор. Предположенията не ни вършат работа. За в бъдеще ще те помоля да се уповаваш единствено на фактите. Но не се самообвинявай — аз те оставих да се водиш по инстинктите си и, както се оказа, малкият ти гаф всъщност засили позициите ни. Калайн е свален от служба. Тялото е открито при доковете… И началник Гойл пристига от Англанд, за да поеме поста на началник на Инквизицията на Адуа.