Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Лутар — изръмжа майорът.

— Уест. — Джизал заби поглед във върховете на ботушите си. Откакто Уест се присъедини към щаба на Бър, двамата не се разбираха много добре. Опита да се зарадва за него, но не можеше да преодолее чувството, че той е по-подходящ за поста. Все пак беше с отлично потекло, без значение дали има боен опит, или не. И после, Арди продължаваше да стои помежду им. Това напълно ненужно и крайно неприятно предупреждение от негова страна. Всеки знаеше, че Уест е бил пръв в пробива при Улриок. Всеки знаеше какво става, когато го ядосаш. Досега Джизал намираше тези факти за забавни и вълнуващи, до момента, в който не се насочиха срещу него.

— Варуз чака. — Уест свали скръстените си ръце и тръгна към аркадата на входа. — И не е сам.

— Не е сам?

— Маршалът смята, че трябва да започнеш да свикваш с публика.

— Изненадан съм — озадачен отвърна Джизал, — че някой го е грижа за подобни неща, предвид последните събития. Какво стана с войната и всичко покрай нея?

— Няма да повярваш. Дуели, фехтовка, общо взето всичко, свързано с военното дело, се връща на мода. Вече всеки е препасал оръжие дори и никога през живота си да не е хващал в ръка такова. Повярвай ми, всичко живо тръпне в очакване на Турнира.

Джизал примигна от ярката светлина на влизане в двора. Край една от стените стоеше набързо издигната и пълна с хора дървена трибуна. Шейсет места, може би повече.

— Ето го и него! — викна маршал Варуз и от трибуната се надигна вълна от ръкопляскане. Джизал усети, че се усмихва при вида на важните особи сред публиката. Забеляза върховния правозащитник Маровия, седеше и поглаждаше дългата си брада. Недалеч от него, с леко отегчена физиономия, беше лорд Ишър. На първия ред се бе изтегнал самият принц Ладисла. Ръкопляскаше въодушевено, облечен във фина декоративна ризница, цялата блеснала под слънчевите лъчи. Хората от местата зад него трябваше да се навеждат встрани, за да гледат иззад полюшващите се пера на великолепната му шапка.

Варуз подаде на Джизал остриетата.

— Само смей да ме посрамиш! — изсъска му той през широка усмивка.

Джизал нервно се покашля и огледа нетърпеливите лица по трибуната. Гърлото му се сви. От тълпата срещу него грееше беззъбата усмивка на инквизитор Глокта, а на реда зад него седеше… Арди Уест. С такова изражение Джизал не я бе виждал в никоя от фантазиите си: негодувание, упрек и отегчение, по равно от трите. Отмести веднага очи към противоположната стена и мълчаливо прокле собственото си малодушие. В последно време не можеше да погледне никого в очите.

— Този рунд ще се играе с полунаточени остриета! — прогърмя гласът на лорд-маршала. — Две от три победи!

Уест беше извадил оръжията си и вървеше към очертания с бяла креда кръг върху старателно окосената трева. Сърцето на Джизал ускори ход, докато изваждаше остриетата от ножниците. Усещаше осезаемо всички погледи, приковани в гърба му. Застана върху точката си, срещу тази на Уест, и внимателно намести стъпала в тревата. Майорът вдигна остриетата и той направи същото. За момент останаха неподвижни един срещу друг.

— Начало! — извика Варуз.

Веднага стана ясно, че Уест не възнамерява да клекне и да му даде лесно победата. Нападна го с повече от обичайната си свирепост и го обсипа с тежки удари. Стоманата в ръцете им задрънча и застърга. Джизал отстъпи. Неудобството от погледите на всички тези хора, много важни хора измежду тях, надделя. С приближаване към ръба на кръга нервността му започна да отстъпва, а наученото по време на тренировките отново вземаше връх. Рязко се дръпна встрани, като така си осигури пространство и отклони ударите на Уест, последователно — вляво и вдясно. Краката му затанцуваха, докато избягваше атаките, беше прекалено бърз, за да бъде хванат натясно.

Лицата на хората изчезнаха, дори това на Арди. Остриетата му сякаш започнаха да се движат сами, нагоре, надолу, наляво и надясно. Дори нямаше нужда повече да ги следи с очи. Насочи погледа си към тези на Уест. Проследи ги как прескачат от земята към оръжията, после към танцуващите крака на противника му. Опитваха се да отгатнат намеренията на Джизал.

Видя връхлитането на Уест още преди да е започнало. Направи финт в едната посока, после се извъртя рязко в обратната и ловко се шмугна зад гърба на прелитащия покрай него майор. Сега просто трябваше да постави крак върху дъното на панталоните на противника си и да го изрита извън кръга.

— Туше! — извика маршал Варуз.