Джо Абъркромби - Гласът на острието

— А — кимна реквизиторът одобрително, — политическа пиеса, значи. Хаплива сатира, предполагам. А какъв ще е тонът й — комедиен или драматичен?

Баяз погледна настрани към Логън.

— Тепърва предстои да разберем.

Джизал летеше по алеята покрай защитния ров. Стъпалата му тупкаха по изтърканите павета, защитната стена се бе сляла в безкрайна бяла пелена от дясната му страна. Покрай него преминаваха кула след кула. Ежедневната обиколка на Агрионт. Откакто спря пиенето, издръжливостта му се повиши значително. Почти не се задъхваше. Беше рано и улиците бяха почти напълно безлюдни. Случайните минувачи обръщаха глави след него, някои дори подвикваха окуражително, но Джизал почти не ги забелязваше. Погледът му бе прикован в блестящата повърхност на защитния ров и мислите му бяха другаде.

Арди. Беше ли останало друго в главата му? След онзи ден, когато Уест го предупреди и той спря да се вижда с нея, реши, че така мислите му ще се върнат към обичайните неща, към други жени. Посвети се изцяло на фехтовката, опита да намери интерес в офицерската си служба, но откри, че не успява да се концентрира. Другите жени сега му се струваха бледи, повърхностни и скучни създания. Дългото тичане и монотонността на тренировките с пръта и гредата предоставяха предостатъчно поле за полет на мисълта. А и еднообразието на мирновременния войнишки живот допълнително влошаваше ситуацията: четене на скучни документи, стоене на стража, когато се налага, и ето че концентрацията се изплъзва и Арди отново е в главата му.

Облечена в селски дрехи, зачервена и изпотена от работа на полето. Изящна принцеса, обсипана с блестящи бижута. Къпе се в езеро насред гората, а той я наблюдава, скрит в храстите. Благоприлична и смирена, поглежда го срамежливо изпод дългите си мигли. Проститутка, стои в сенките при доковете и му кимва подканващо с глава. Разнообразието на фантазиите му бе безкрайно, но накрая те винаги завършваха еднакво.

Едночасовата обиколка на Агрионт бе завършена. Удостои стражата с полагащата им се доза безразличие и затича нагоре по дървения мост на южната порта. После сви вдясно към вътрешния двор, където го чакаше маршал Варуз. И през цялото време Арди се прокрадваше от дълбините на съзнанието му.

Струваше му се, че не мисли за нищо друго. Турнирът наближаваше, предстоеше съвсем скоро. Не след дълго щеше да излезе и да се бие пред очите на ликуващата тълпа и всички роднини и приятели щяха да го гледат. Щеше да извоюва репутация… или да се сбогува завинаги с мечтите си. Но вместо да се върти в леглото от безсъние, потен и притеснен за позиции, тренировки и оръжия, друго ангажираше мислите му нощем.

Още повече, войната бе вече в ход. Но фактът, че Англанд бе опустошавана от варварските тълпи, бе лесно пренебрежим сред слънчевите улици на Агрионт. Скоро му предстоеше да тръгне на север, да води ротата си в битка. В това поне имаше нещо, което да държи мислите му ангажирани. Нали войната крие куп смъртоносни опасности? Може да бъде ранен, да се сдобие с някой белег, дори да бъде убит. Опита се да извика в паметта си образа на изкривеното, потръпващо и изрисувано лице на Фенрис Страховития. Легиони от крещящи диваци, които щурмуваха стените на Агрионт. Да, войната е страшно нещо, смъртоносно и опасно.

Хммм.

Арди е от Англанд. Ами, да кажем, че попадне в ръцете на северняците. Естествено, Джизал веднага ще й се притече на помощ. Няма да е пострадала, разбира се. Е, поне не лошо. Може би дрехите й ще са разкъсани. Със сигурност ще е много изплашена и съответно благодарна. Той ще трябва да я утеши. Може дори тя да припадне от вълнение. Тогава ще се наложи да я носи на ръце, главата й ще е облегната на рамото му. После ще я положи внимателно на земята, за да разхлаби дрехите й около врата. Устните им може да се докоснат. Да се отъркат едва, но после нейните може леко да се разтворят и тогава…

Джизал залитна. Слабините му започнаха приятно да се издуват. Приятно, но в пълно несъответствие с тичането около стените на Агрионт. Почти бе стигнал до вътрешния двор, а тази подутина в панталоните му би била крайно неуместна за тренировка по фехтовка. Отчаяно потърси с очи нещо, което да разсее мислите му и за малко да се задави със собствения си език. До стената стоеше майор Уест, облечен за фехтовка и с необичайно мрачно изражение на лицето. За момент Джизал се замисли дали майорът няма да прочете мислите му. Усети как кръвта му се качва в главата и се изчервява виновно. Уест няма как да знае, няма как. И въпреки това изглежда доста недоволен от нещо.