Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Какво е това място? — попита той.

— Театрална работилница — отвърна Баяз, докато разглеждаше мантиите до стената.

— Какво?

— Хората в този град обожават спектаклите. Комедия, драма, всякакъв вид театър. А тази работилница осигурява необходимите материали за поставяне на пиесите.

— Нещо като истории? — Логън побутна с пръст един от дървените мечове. — Някои хора си нямат работа.

Дребен, пълничък мъж се появи от една врата в дъното и огледа подозрително тримата посетители.

— Мога ли да ви помогна, господа?

— Разбира се. — Баяз излезе напред и превключи с лекота на официалния език. — Ще поставяме пиеса и ни трябват костюми. Разбрахме, че сте най-добрите реквизитори в цял Адуа.

Човекът се усмихна напрегнато и заоглежда прашните им лица и изцапаните от път дрехи.

— Вярно, така е… ъъъ…, но качеството е скъпо, господа — каза той.

— Парите не са проблем. — Баяз извади пълна кесия и я метна небрежно на тезгяха. При падането си тя се отвори и тежките златни монети се пръснаха по дървото.

Очите на реквизитора грейнаха.

— Разбира се! От какво точно се нуждаете?

— Аз се нуждая от впечатляваща мантия, достойна за истински магус или могъщ магьосник, или нещо от сорта. Естествено, трябва да има нещо мистериозно в нея. Освен това ще ни трябва нещо подобно, но не чак толкова грандиозно, като за чирак, например. И накрая, одежди за могъщ воин, принц от далечния север. Мисля си за нещо с животински кожи, например.

— Мисля, че разбрах какво имате предвид. Ще видя с какво разполагаме.

Реквизиторът изчезна зад вратата, оттатък тезгяха.

— За какво са всички тия глупости? — попита Логън.

— Тук хората се раждат с положението си в обществото — усмихна се широко Баяз. — Има простолюдие — това са хората, които се бият във войните, обработват земята и вършат физическия труд. Дворянството върти търговията и строителството и върши умствената работа. Благородниците притежават земята и командват останалите. Има и кралско семейство… — Баяз кимна към короната, — но вече не си спомням то за какво точно беше. На север човек може да се издигне дотам, докъдето му стигат качествата. Виж само общия ни приятел Бетод. Но не и тук. Тук човек се ражда с мястото си и от него се очаква да си седи на него. Ако искаме да ни приемат на сериозно, трябва да изглеждаме като хора от високо потекло. Така облечени, няма да минем през портите на Агрионт.

Появата на реквизитора на вратата го прекъсна. Носеше цяла камара пъстри дрехи.

— Една мистична мантия, достойна за най-могъщия магьосник в света! Използвана е миналата година, на пролетния фестивал, за ролята на Ювенс в пиесата „Краят на империята“. Това е, ако позволите да отбележа, една от най-добрите ми творби.

Баяз поднесе към слабата светлина пурпурния плат и го огледа с възхищение. Със сребърна нишка върху мантията бяха извезани загадъчни диаграми, мистични символи, слънце, луна и звезди.

Малакус приглади с ръка лъскавата материя на своето абсурдно облекло.

— Не мисля, че щеше да ми се изсмееш така необмислено, Логън, ако се бях появил така облечен при огъня ти, а?

Логън го погледна изпитателно.

— Аз пък си мисля, че щях.

— А ето и едно страхотно варварско облекло. — Реквизиторът преметна през тезгяха една черна кожена туника, съшита с навита медна тел и ненужно гарнирана с фина, метална ризница. Посочи към втората част от костюма — кожено наметало. — Това е истински визон!

Смехотворно облекло, помисли си Логън, еднакво непригодно както за топлото време, така и за защита. Скръсти ръце върху старото си кожено палто.

— Очакваш от мен да облека това?

Реквизиторът бе видимо притеснен.

— Ще трябва да извините приятеля ми — намеси се Баяз. — Той е ново поколение актьор, слива се напълно с героя си.

— А, така ли? — изхлипа мъжът и изгледа Логън от глава до пети. — Е, северняците са… как да кажа… актуална тема.

— Естествено. И тържествено ви заявявам, Деветопръстия господар е най-добрият в своята област. — Баяз побутна с лакът Логън в ребрата. — Най-добрият. Гледал съм го.

— Разбира се, щом казвате. — Реквизиторът далеч не изглеждаше убеден. — Ако позволите да попитам, какво ще поставяте?

— О, това е нова пиеса. — Баяз замислено потупа с пръст по главата си. — Все още изчиствам детайлите.

— О, нима?

— Точно така. И ще е по-скоро една сцена, отколкото цяла пиеса. — Той погледна отново към мантията. Харесваше му как блестят бродериите на мистичните символи. — Сцена, в която Баяз, Първият магус, най-после се завръща, за да заеме мястото си във Висшия съвет.