Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Мислят си, че ще е лесна работа — каза тихо той, — онези във Висшия съвет. Малък излет в Англанд и връщане преди първите снегове. И това, след случилото се с Дънбрек. Никога няма да се научат. Така говореха и за войната с Гуркул и това за малко не ни довърши. Северняците не са такива диваци, за каквито ги смятат. Бил съм се с наемници от север в Старикланд: корави мъже, свикнали на тежък живот. Отгледани са в битки. Непреклонни, разбират от война в планински условия, в гори, в студ. Не следват нашите правила, дори не ги разбират. Ще докарат такова насилие и такава диващина на бойното поле, че гуркулите ще ни се сторят като малки дечица в сравнение с тях. — Бър се обърна към Уест. — Ти си израснал в Англанд, нали, майоре?

— Да, маршал, в южната част, близо до Остенхорм. Фермата на семейството ми беше там, преди баща ми да умре… — Думите на Уест бавно заглъхнаха.

— Отгледан си там?

— Да.

— Значи познаваш земята?

Уест сключи вежди.

— Този район, да, но не съм се връщал там от…

— Познаваш ли северняците?

— Някои. Много от тях все още живеят в Англанд.

— И говориш езика им?

— Да, малко, но те говорят много…

— Добре. Сформирам щаб, свестни мъже, на които мога да разчитам, че ще изпълняват заповедите ми и ще гледат така наречената ни армия да не се разпадне още преди да се е сблъскала с врага.

— Разбира се, маршал. — Уест се замисли. — Капитан Лутар е кадърен и интелигентен офицер, лейтенант Яленхорм…

— Ба! — викна Бър и ядосано махна с ръка. — Знам го Лутар, момчето е кретен. Точно за такива сополанковци говорех преди малко! Ти си този, който ми трябва, Уест.

— Аз?

— Да, ти! Маршал Варуз, най-прочутият воин на Съюза те препоръчва горещо. Според него си отдаден, решителен и старателен офицер. Точно качествата, които ми трябват! Във войната с Гуркул си бил лейтенант под командването на полковник Глокта, нали така?

— Е, да. — Уест преглътна мъчително.

— И твоята част е била първа в пробива при Улриок?

— Една от първите, ъ…

— Водил си мъже в битка и личните ти качества са неоспорими! Няма нужда от скромност, майоре, ти си моят човек! — Бър се облегна назад с доволна усмивка. После се оригна отново. — Моите извинения… проклет стомах!

— Мога ли да говоря открито, маршал?

— Аз не съм някоя придворна дама, Уест. Естествено, че ще говориш открито с мен. Настоявам за това!

— Назначение в лорд-маршалски щаб, сигурно разбирате. Аз съм син на обикновен човек, маршал. От простолюдието. И като командир на батальон ми е достатъчно трудно да печеля уважението на младшите офицери. А мъжете, на които ще трябва да давам заповеди, ако съм във вашия щаб, старши офицери с добро потекло… — Уест направи пауза. Раздразнението му не позволяваше да намери правилните думи. Маршалът го гледаше с безизразен поглед. — Те няма да го позволят!

Веждите на Бър бавно се събраха в основата на носа му.

— Да го позволят ли?

— Гордостта им няма да го допусне, маршал, тяхната…

— Да върви на майната си тяхната гордост! — Бър се наведе напред и тъмните му очи фиксираха тези на Уест. — Сега ме чуй и слушай добре. Времената се менят. Не ми трябват мъже с потекло. Имам нужда от хора, които умеят да планират, да водят, да дават и изпълняват заповеди. В моята армия няма място за такива, които не правят това, което им е наредено, без значение колко синя е кръвта им. Като член на моя щаб ти представляваш мен, а аз няма да позволя да бъда обиждан и пренебрегван. — Оригна се внезапно и удари с длан по бюрото. — Аз ще се погрижа за това! — изръмжа маршалът. — Времената се менят! Може и още да не са го разбрали, но скоро ще започнат.

Уест остана като зашеметен.

— Така или иначе — Бър махна небрежно с ръка, — аз не те питам, а те информирам. Това е новото ти назначение. Кралят се нуждае от теб, страната ти се нуждае от теб и точка по въпроса. Имаш пет дни да предадеш командването на батальона си.

При тези думи Бър се върна към документите на бюрото си.

— Слушам, маршал — промърмори Уест.

Уест затвори вратата зад себе си с безчувствени пръсти и тръгна бавно по коридора с наведена глава. Война, война в Севера. Дънбрек е паднал, северняците вилнеят в Англанд. Около него бързаха офицери. При разминаване, някои го закачаха леко с рамо, но той не забелязваше това. Хора бяха в опасност, в смъртна опасност. Може би хора, които познава, някогашни съседи. В този момент се водеха битки в границите на Съюза! Разтри бузите си. Тази война можеше да се превърне в нещо ужасно. По-лошо от Гуркул дори, и той ще е в центъра на събитията. Назначение в лорд-маршалски щаб? Той? Колем Уест? Човек от простолюдието? Все още не можеше да повярва.