Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Тф-ф — изфъфли практикът и погледна навъсено счупения прозорец.

— Той скочи! — ахна от изненада Яленхорм и долната му челюст увисна.

— Очевидно. — Глокта отиде с куцане до бюрото и взе откъснатото парче плат от ръката на Фрост. Отблизо материята не изглеждаше никак впечатляващо: ярко оцветена, но зле изтъкана.

— Кой би помислил? — промърмори под носа си Глокта. — Ниско качество. — Отиде до прозореца и надникна през строшеното стъкло. Главата на почетната Гилдия на търговците на платове бавно се полюшваше на двадесетина фута под прозореца, а скъсаната му, извезана със злато, мантия, се развяваше около него. Евтини дрехи и скъпи прозорци. Ако платът беше малко по-здрав, щяхме да го хванем. Ако имаше малко повече армировка в стъклото, щяхме да го хванем. Целият живот се крепи на такива дребни случайности.

На улицата отдолу вече се бе събрала ужасена тълпа: сочеха с пръст, бърбореха оживено, зяпаха увисналото тяло. Разнесе се женски писък. От ужас или от вълнение? Звучат еднакво.

— Лейтенант, ще бъдете ли така добър да слезете долу и да разпръснете тълпата. После можем да свалим нашия приятел от въжето и да го вземем с нас. — Яленхорм го погледна с празен поглед. — Жив или мъртъв, трябва да изпълним кралската заповед.

— Да, разбира се. — Едрият офицер избърса потта от челото си и с леко несигурна походка се отправи към вратата.

Глокта се обърна отново към прозореца и надзърна към полюшващото се тяло. Последните думи на магистър Колт продължаваха да отекват в главата му.

Погледни във Висшия съвет. Погледни в Палатата на въпросите. В Университета. Погледни в банките, Глокта!

Уест се стовари по задник на земята. Едно от остриетата излетя от ръката му и се завъртя по плочника.

— Туше! — извика маршал Варуз. — Определено, туше! Добре изиграно, Джизал, много добре изиграно!

На Уест започваше да му омръзва да губи. Беше по-силен от Джизал, по-висок, също така имаше по-дълъг обхват с оръжията, но малкият наперен негодник беше бърз. Много по-бърз и с всеки ден ставаше по-добър. Вече знаеше почти всички номера на Уест и ако продължаваше да напредва със същата скорост, скоро щеше да печели всеки спаринг-дуел. Джизал също осъзнаваше това. Беше се нахилил самодоволно и предложи ръка на Уест да се изправи.

— Сега вече напредваме! — Варуз плесна с пръчката страната на панталона си от задоволство. — Може би вече имаме шампион, а, майоре?

— Много е вероятно, маршал — каза Уест и разтри посинения си от падането лакът. Погледна косо към Джизал, който се наслаждаваше на одобрението на Варуз.

— Но да не се самозабравяме!

— В никакъв случай, маршал — категорично отвърна Джизал.

— Така де — продължи Варуз, — майор Уест е кадърен фехтовач, разбира се, и за теб е истинска привилегия да го имаш за партньор в тренировките. — Той се усмихна на Уест. — Но фехтовката е за младите, нали така, майоре?

— Разбира се, маршал — промърмори Уест, — за младите е.

— Бремър дан Горст, а също и другите на тазгодишния турнир ще бъдат напълно различни противници. Без много от обиграността на ветерана, естествено, но с много повече младежка енергичност, нали, майоре?

На трийсет, Уест продължаваше да се чувства достатъчно енергичен, но реши, че не си заслужава да спори. Осъзнаваше, че не е най-талантливият фехтовач на света.

— През последния месец имаме истински напредък, страхотен напредък. Ако успееш да запазиш концентрацията си, имаш шанс. Истински шанс! Браво! Ще се видим с двама ви утре сутрин. — При тези думи възрастният маршал напусна с наперена походка слънчевия двор.

Уест отиде до стената, за да прибере падналото си оръжие. Едната страна още го болеше от падането и се наведе да го вдигне с известно затруднение.

— И аз ще вървя — изръмжа той, докато се изправяше, в опит да скрие болката си.

— Важна работа?

— Маршал Бър иска да ме види.

— Ще има война, значи?

— Вероятно. Не знам. — Уест погледна надолу към Джизал. По неизвестна причина той избягваше погледа му. — Ами ти? Какво си намислил за днес?

Джизал въртеше остриетата в ръцете си.

— А, нищо конкретно… не, нищо. — Той вдигна плахо поглед. За толкова добър картоиграч беше направо жалък лъжец.

Тревожно чувство се загнезди в Уест.

— Липсата на планове не включва Арди, предполагам?

— Ммм…

Тревогата му се усили.

— Е?

— Може би — троснато отвърна Джизал. — Е, добре… да.

Уест се надвеси над младия капитан.